Дийн Кунц - Вуду

Но очите на нещото се видяха най-страшни на Джак. Не приличаха изобщо на очи — нямаха зеници и ириси и някаква различима твърда част. Бяха просто празни дупки в зле оформения череп на съществото, груби дупки, от които се излъчваше остра, студена, ярка светлина. Силният блясък изглежда идваше от някакъв огън в изродения череп на самия звяр. Което просто не можеше да бъде. И все пак беше така. А нещото не беше сляпо, както би могло да се очаква; явно можеше да вижда, защото огнените му „очи“ се бяха заковали върху Джак и той усещаше демоничния им взор както би усетил забит в корема си нож. Това беше другото нещо, което го тревожеше, най-лошата страна на тези луди очи — мъртвешки студеното, пламтящо от омраза, изпепеляващо чувство, което ти внушаваха, ако се осмелиш да ги погледнеш. Загледан в очите на нещото, Джак се почувства и физически и духовно болен.

С пренебрежение към гравитацията като че ли беше насекомо звярът бавно запълзя с главата надолу по стената.

В отвора на отоплителната шахта се появи второ същество. То нямаше нищо общо с първото. Беше оформено като миниатюрен човек, с височина около двайсет и пет сантиметра; наведено бе от отвора на шахтата. Макар че имаше най-общо очертанията на човек, приликата свършваше дотук. Ръцете и краката му бяха като на първия звяр — с опасни нокти и остри шпори. Плътта му беше като гъба и хлъзгава на вид, но по нея зеленото, жълтото и сивото бяха по-малко. Около очите му имаше черни кръгове, а от ноздрите му стърчаха парченца гниеща на вид черна плът. Главата му бе крива, със зъбеста уста от ухо до ухо. Имаше същите адски очи, макар че бяха по-малки от очите на плъховидното нещо.

Джак видя, че човекоподобният звяр държи оръжие. Приличаше на миниатюрно копие. Върхът му бе добре наточен, светлината се отразяваше от острието му.

Джак си спомни за първите две жертви на акцията на Лавел срещу фамилията Карамаза. И двете бяха прободени стотици пъти с оръжие не по-голямо от джобно ножче — и все пак не с ножче. Съдебният медик бе озадачен, а техниците от лабораторията объркани. Но разбира се не им бе хрумнало, че убийствата може да са дело на двайсетсантиметрови вуду-дяволи, а оръжията са миниатюрни копия.

Вуду-дяволи? Духове? Гноми? Какво точно бяха тези неща?

Дали Лавел ги изработваше от глина, а после някак им даряваше живот и злостни намерения.

Или бяха създадени чрез окултни символи, жертвоприношения и тайнствени напеви, както се смята, че демоните се извикват от поклонниците на дявола? Бяха ли демони?

Откъде идваха?

Подобното на човек нещо не пропълзя по стената след първия звяр. Вместо това скочи от шахтата към тоалетката и се приземи там на краката си — подвижно и бързо.

Погледна покрай Джак и Кийт и проговори:

— Пени? Дейви?

Джак изтласка Кийт през прага в коридора, последва го и дръпна вратата след себе си.

След секунда едно от съществата — навярно човекоподобният звяр — се блъсна във вратата и започна яростно да я дере.

Децата вече не бяха в коридора, бяха преминали в хола. Джак и Кийт забързаха натам.

— Джак! Бързо! Сега нахлуват и от тази решетка! — извика Фей.

— Опитват се да ни отрежат пътя — прецени Джак.

Господи, няма да успеем, те са навсякъде, цялото прокле то здание е изпълнено с тях, заобиколени сме отвсякъде…

В съзнанието си Джак бързо затвори вратата на тези черни мисли, заключи я и си каза, че най-лошият враг тук е неговият песимизъм и страх, защото той можеше да ги обърка и задържи.

В края на хола, до антрето, Фей и Ребека помагаха на децата да сложат палтата и ботушите си.

От отвора за отоплението в стената над дългото канапе политаха ръмжене, съскане и припряно бърборене без думи. Зад процепите на решетката от мрака блестяха сребърни очи. Един от винтовете се отвиваше отвътре.

Дейви бе обут само с единия ботуш, но вече нямаше време.

Джак вдигна момчето и помоли Фей:

— Вземи му другия ботуш и да тръгваме.

Кийт вече бе в антрето. Беше взел палта за Фей и за себе си от гардероба. Без да чака да ги облекат, той хвана Фей за ръка и я изведе от апартамента.

Пени изпищя.

Джак се обърна към хола, като инстинктивно се приведе и стисна Дейви още по-силно.

Решетката от шахтата над канапето бе свалена. Нещо бе започнало да излиза от тъмнината.

Но Пени не бе изпищяла затова. Друг зловещ натрапник бе излязъл от кухнята и той бе привлякъл вниманието й. Беше извървял две трети от пътя през столовата и се насочваше към хола, право към тях. Цветът му се различаваше от останалите зверове, макар че бе също толкова противен. Беше в болезнен жълто-бял оттенък, изпъстрен с отвратителни зелено-черни петна и като останалите зверове, които Джак бе видял, изглеждаше хлъзгав, лигав. Беше и много по-голям от останалите, почти три пъти по-едър от плъховидното същество от спалнята. Приличаше малко на игуана, макар че тялото му бе по-стройно; това кошмарно изчадие бе не по-късо от метър, имаше гущерова опашка, гущерова глава и лице. За разлика от игуаната обаче, малкият звяр имаше огнени очи, шест крака и свито тяло, което изглежда можеше да се стегне във възли; благодарение на тази си стегнатост и подвижност съществото бе могло да се промъкне през тръбите за отоплението въпреки размера си. Освен това имаше чифт криле като на прилеп, които бяха атрофирани и явно не му служеха, макар че плашеха, като се отпускаха, пляскаха и трептяха.