Дийн Кунц - Вуду

— Но баща ви не ви ли приготвя обяд? — Гласът на Фей изведнъж стана по-рязък.

— О, разбира се. Но когато няма време, Пени го прави. Обаче…

— Той имаше ли си обяд за училище днес? — обърна се Фей към Пени. — Може ли така да обикаля и да проси!

Пени вдигна очи от списанието си:

— Аз сама му приготвих обяда сутринта. Имаше ябълка, сандвич с шунка, две големи овесени сладки.

— Това изглежда доста добре — кимна Фей. — Ти защо не си го изяде, Дейви?

— Е, заради плъховете, разбира се — отвърна той.

Пени учудено трепна, седна по-изправена на стола си и напрегнато се загледа в Дейви.

— Плъхове? Какви плъхове? — попита Фей.

— Олеле, забравил съм да ти кажа! — плесна се по челото Дейви. — По време на сутрешните занятия в обедната ми кутия трябва да са влезли плъхове. Големи стари грозни плъхове с жълти зъби излизат от каналите или от другаде. Цялата храна беше разкъсана и дъвкана. Брррр! — Случаят явно му беше доставил удоволствие; не беше отвратен от плъховете, които са му изяли обяда — всичко това го бе развеселило, както може да се случи само с малко момче. На неговата възраст произшествието изглеждаше като истинско приключение.

— Дейви? Хм… ти видя ли плъховете? — Устата на Пени изведнъж бе пресъхнала.

— Неее — явно разочарован отвърна той. — Бяха си заминали, когато отидох за обяда си.

— Къде ти беше кутията? — попита Пени.

— В шкафчето ми.

— А плъховете дъвкали ли са и нещо друго там?

— Какво?

— Книги или каквото да е.

— Защо биха искали да ми дъвчат книгите?

— Значи е било само храната?

— Разбира се. Какво друго?

— Вратата на шкафчето затворена ли беше?

— Мисля, че да — кимна той.

— А заключил ли я беше?

— Така ми се струва.

— А кутията с обяда ти не беше ли здраво затворена?

— Трябва да е била. — Той се почеса по главата, докато се опитваше да си спомни.

— Е, явно не е била — намеси се Фей. — Плъховете не могат да отключат вратата, да я отворят и да свалят капака от кутията. Бил си много разсеян, Дейви. Учудваш ме. Сигурна съм, че си изял едната овесена сладка още щом си пристигнал в училище, не си могъл да чакаш, а после си забравил да върнеш капака върху кутията.

— Не е така — възрази Дейви.

— Баща ти не те е учил да подреждаш след себе си — продължи Фей. — Това са неща, с които майките се занимават, а баща ти не им е обръщал достатъчно внимание.

Пени смяташе да им разкаже как е заварила разбито собственото си шкафче, когато отиде на училище тази сутрин. Мислеше да им разкаже дори за нещата от мазето, защото й се струваше, че случката с обяда на Дейви някак би подкрепила нейната история.

Преди Пени да успее да отвори уста обаче, леля Фей заприказва с възможно най-възмутения си глас:

— Бих искала да знам в какво училище ви е изпратил баща ви. Що за мръсна дупка е това, този „Уелтън“?

— Добро училище е — защити го Пени.

— С плъхове? — възкликна Фей. — В никое добро училище няма плъхове. А ако бяха още в шкафчето, когато Дейви е отишъл за обяда си? Можело е да го ухапят. Плъховете са мръсни. Разнасят всякакви болести. Те са отвратителни. Просто не мога да си представя как може да държат отворено училище за малки деца, в което има плъхове. Трябва да се съобщи за това в здравната служба още утре сутринта. Баща ви трябва веднага да направи нещо по тоя въпрос. Няма да му разреша да се бави. Особено когато става дума за здравето ви. Бедната ви майка би била отвратена от такова място, от училище с плъхове по стените. Плъхове! Божичко, плъховете пренасят всякакви болести — от бяс до чума!

Фей продължаваше да нарежда.

Пени престана да я слуша.

Нямаше смисъл да й разказва за собственото си шкафче и за сребристооките неща от мазето на училището. Фей щеше да настоява, че и те са били плъхове. Когато тази жена си набиеше нещо в главата, нямаше как да бъде разубедена, да чуе и друго мнение. Сега Фей очакваше с нетърпение срещата с баща им, когато щеше да му се скара за плъховете; мисълта да обвини него, че ги е настанил в училище с плъхове явно й доставяше удоволствие. Не би обърнала внимание на нищо, което Пени би й казала, на никакви нейни обяснения или на противоречиви факти, които биха изместили въпроса от плъховете и така биха спестили скандала с баща им.

Дори и да й кажа за ръката, помисли си Пени, за малката ръка, която се бе подала под зелената врата, тя ще настоява, че са плъхове. Ще каже, че съм се уплашила и не съм разбрала какво виждам. Ще каже, че изобщо не е било ръка, а плъх — мръсен стар плъх, който е захапал ботуша ми. Ще преобърне всичко и ще го приспособи към собствената си теория и така ще има още повече оръжия срещу татко. По дяволите, лельо Фей, защо си такъв инат?