Дийн Кунц - Вуду

Накрая дойде моментът за Джак да каже на Грешам за последното си посещение в магазина на Карвър Хамптън и за телефонния си разговор с Баба Лавел. Никога не се бе чувствал така неловко, както при разказа за тези събития под скептичния поглед на Грешам.

Би се чувствал по-добре, ако Ребека беше на негова страна, но те отново бяха на противоположни позиции. Тя му се сърдеше, защото се бе върнал в участъка едва в три и десет и се бе наложило да извърши голяма част от подготвителната работа за екипа сама. Той й бе обяснил, че колите едва пълзяха по заснежените улици, но тя и не искаше да го чуе. Когато изслуша разказа му, тя се възмути, също като него, от заплахите към децата му, но не бе ни най-малко убедена, че той е изживял нещо дори и малко свръхестествено. Всъщност се бе ядосала на твърдението му, че голяма част от събитията, свързани с телефонния разговор, са просто фантастични.

Когато Джак разказа за тези събития и на Грешам, капитанът се обърна към Ребека и я запита:

— Ти какво мислиш за това?

— Мисля, че можем спокойно да приемем, че Лавел е опасен луд, а не поредният хулиган, който се опитва да припечели нещо от търговията с наркотици — отвърна тя. — Това не е просто битка за територии сред подземния свят и ние ще допуснем голяма грешка, ако се опитаме да приемем същото отношение като при обичайните войни между бандите.

— А какво друго ни остава? — попита Грешам.

— Мисля, че би трябвало да проверим внимателно този Карвър Хамптън — предложи тя. — Възможно е той и Лавел и двамата да са замесени в това.

— Не — отсече Джак. — Хамптън не се преструваше, когато ми каза, че е ужасен от Лавел.

— А откъде е знаел Лавел кога точно да се свърже с телефонния автомат? — попита Ребека. — Откъде е знаел точно кога ще минеш покрай него? Един от отговорите е, че е бил през цялото време в задната стая, на магазина на Хамптън и те е видял да си тръгваш.

— Не е бил — възрази Джак. — Хамптън просто не е толкрва добър актьор.

— Той е умен мошеник — сви вежди тя. — Но дори и да не е свързан с Лавел, мисля, че трябва да заведем довечера хора в Харлем и сериозно да претърсим квартала около телефонния автомат… и от другата страна на кръстовището. Ако Лавел не е бил в магазина на Хамптън, той трябва да е наблюдавал от някой апартамент на същата улица. Няма друго обяснение.

Освен ако вуду-то наистина действа, помисли си Джак.

— Нека детективите проверят апартаментите от двете стани на улицата — продължи Ребека — и да видят дали Лавел не се крие в някой от тях. Да покажат наоколо снимката на Лавел. Може някой да го е виждал в квартала.

— Планът не е лош — одобри Грешам. — Ще го изпълним.

— Мисля още че и заплахата срещу децата на Джак трябва да се приеме сериозно. Нека при тях има охрана, когато Джак го няма.

— Съгласен съм — кимна Грешам. Ще пратя човек веднага.

— Благодаря, капитане — надигна се Джак. — Но мисля, че това може да почака до сутринта. Децата в момента са при балдъза ми и не мисля, че Лавел би ги открил там. Казах й да внимава да не я проследят, когато ги взема от училище. Освен това Лавел каза, че ще ми остави време до края на деня да реша дали да се откажа от връзката с вуду; предполагам, че това включва и вечерта.

Грешам са облегна на ръба на бюрото:

— Ако искаш, мога да те оттегля от работата. Това не е трудно.

— В никакъв случай — отсече Джак.

— Ти сериозно ли приемаш заплахата му?

— Да. Но се отнасям сериозно и към работата си. Ще се занимавам с разследването до края.

Грешам запали нова цигара и дръпна силно.

— Джак, наистина ли мислиш, че около това вуду може да има нещо?

Джак усети вторачения поглед на Ребека и отвърна:

— Изглежда доста безсмислено да се приема сериозно. Но просто не мога да го изключа от възможностите.

— А аз мога — намеси се Ребека. — Лавел може и да вярва в него, но това не го прави по-истинско.

— А как ще обясниш състоянието на труповете?

— Очевидно Лавел използва някакви обучени животни — обясни тя.

— Това е почти толкова смело предположение колкото и вуду-то — поклати глава Грешам.

— Както и да е — махна с ръка Джак, — днес ние говорихме за всичко това. Единственото малко, зло и подлежащо на дресировка животно, за което се сетихме, е порът. Видяхме и доклада от съдебния медик — пристигна в четири и половина. Следите от зъби не принадлежат на порове; не са и на което и да е животно от Ноевия ковчег.

— Лавел е от Карибските острови — напомни Ребека. — Не е ли възможно да използва някое местно животно, за което нашите патолози не са и чували — някакъв екзотичен гущер или нещо подобно?