Дийн Кунц - Вуду

— Разбира се.

— Вечерята е важен ритуал, възможност за всички от семейството да споделят как е минал денят им.

— Знам.

— Децата имат нужда от тези мигове на спокойствие и на близост в края на всеки ден.

— Знам. Правя всичко възможно да бъда с тях. Много рядко ми се случва да пропусна някоя вечеря.

— А ще останат ли да спят у нас?

— Сигурен съм, че няма да се забавя чак толкова. Слушай, благодаря ти много, Фей. Не знам как бих се оправял без тебе и Кийт, наистина. Но сега трябва да бягам. Ще се видим.

Преди Фей да успее да му отговори с нови съвети, Джак остави слушалката, като изпитваше едновременно вина и облекчение.

Яростен и студен вятър бе задухал от запад. Той блъскаше безмилостно студения сив град, като тласкаше снега пред себе си.

Пред хотела Ребека и Джак вдигнаха яките на палтата си, наведоха глави и внимателно запристъпваха по хлъзгавия заснежен тротоар.

Току-що бяха стигнали до колата си, когато към тях се приближи непознат човек.

— Лейтенант Чандлър? Лейтенант Досън? Шефът ми би искал да говори с вас.

— Кой е шефът ви? — попита Ребека.

Вместо да отговори, човекът посочи големия черен мерцедес, който бе спрял по-надолу по алеята пред хотела. Той тръгна към него, като явно очакваше и те да го последват, без да задават повече въпроси.

Те се поколебаха и наистина го последваха, а когато стигнаха лимузината, тъмният й заден прозорец се спусна. Джак веднага разпозна пътника, а видя, че и Ребека знае кой е той — дон Дженаро Карамаза патриархът на най-могъщата мафиотска фамилия в Ню Йорк.

Високият мъж седна на предната седалка до шофьора, а Карамаза, който седеше сам отзад, отвори вратата и даде знак на Джак и Ребека да влязат.

— Какво искате? — попита Ребека, без да помръдне.

— Да поговорим малко. — Карамаза имаше съвсем лек сицилиански акцент. Гласът му звучеше изненадващо културно.

— Тогава говорете — отсече тя.

— Не така. Прекалено студено е. — Снегът се сипеше покрай Карамаза и влизаше в колата. — Нека се настаним по-удобно.

— На мене ми е удобно — настояваше тя.

— Е, на мене не ми е. — Карамаза се намръщи. — Слушайте, знам някои много ценни за вас сведения. Реших да ви ги кажа сам. Аз. По това не можете ли да разберете колко е важно? Но нямам намерение да говоря на улицата, пред хората, за Бога!

— Влизай, Ребека — подкани я Джак.

Тя го послуша и влезе с отвратено изражение.

Джак се вмъкна в колата след нея. Седнаха обърнати назад от двете страни на вградените бар и телевизор, а Карамаза остана с лице към тях.

От предната седалка Руди докосна един бутон и дебела плексигласова преграда отдели двете части на колата.

Карамаза вдигна дипломатическото си куфарче, сложи го върху коленете си, но не го отвори. Погледна към Джак и Ребека замислено и хитро.

Старецът приличаше на гущер. Очите му бяха покрити от тежки, неравни клепачи. Беше почти напълно плешив. Лицето му бе сбръчкано и сухо с остри черти и широка уста с тънки устни. Движенията му също бяха като на гущер — стоеше много дълго неподвижен, а после се оживяваше за малко, бързо завърташе и обръщаше глава.

Джак не би се изненадал ни най-малко, ако между сухите устни на Карамаза се покажеше дълъг, раздвоен език.

Карамаза извърна глава към Ребека:

— Нямате никакво основание да се боите от мен.

— Да се боя? Нищо подобно — учуди се тя.

— Когато се колебаехте дали да влезете в колата, аз си помислих…

— О, това не беше от страх — ледено процеди тя. — Безпокоях се дали в химическото чистене ще успеят да премахнат вонята от дрехите ми.

Суровите очички на Карамаза се свиха. Джак изстена вътрешно.

— Не виждам защо да не бъдем любезни един към друг — каза старецът, — особено след като е от взаимен интерес да си сътрудничим.

Тонът му не бе на хулиган, а по-скоро на банкер.

— Сериозно? — сопна се Ребека. — Значи не виждате защо? Тогава нека ви обясня.

— О, Ребека… — промълви Джак. Но тя не пожали Карамаза:

— Вие сте гангстер, крадец, убиец, пласьор на наркотици, сводник. Това обяснение стига ли ви?

— Ребека…

— Не се тревожи, Джак. Не съм го обидила. Не можеш да обидиш прасето просто като му кажеш, че е прасе.

— Не забравяй — напомни й Джак, — че той днес е загубил брат си и племенника си.

— Които също бяха пласьори на наркотици, гангстери и убийци — не се предаваше тя.

Карамаза бе останал без думи от яростта й. Ребека го изгледа злобно и продължи:

— Вие не изглеждате особено натъжен от смъртта на брат си. На тебе изглежда ли ти печален, Джак?