Дийн Кунц - Вуду

Къде бе отишло? Трябваше още да е там — нали?

Да. Сигурна беше. Нещото бе още там.

Зловещото чувство, че я наблюдават, не можеше да я напусне.

Патологоанатомът, който работеше по случая бе Айра Голдблум. Той приличаше повече на швед отколкото на евреин. Беше висок, със светла кожа и с руса коса, която изглеждаше почти бяла, очите му бяха сини с много сиви точици по тях.

Джак и Ребека го откриха на втория етаж, в голямата спалня. Бе тъкмо завършил прегледа си върху трупа на бодигарда в кухнята и вече бе погледнал и Винс Васталяно; сега изваждаше някои инструменти от чантата си.

— За човек с чувствителен стомах — подхвърли той — аз определено съм избрал неподходяща професия.

Джак забеляза, че Голдблум изглежда по-блед от обикновено.

— Мислим, че смъртта на тия двамата е свързана със смъртта на Чарли Новело в неделя и с убийството на Коулсън вчера — каза Ребека. — Вие можете ли да установите някакво сходство?

— Може би.

— Само „може би“?

— Ами да, има известна възможност за паралели — кимна Голдблум. — Броят на раните… обезобразяването… има някои сходства. Но нека изчакаме доклада от аутопсията.

— А раните? — учуди се Джак. — Те не говорят ли за нещо общо?

— Броят им, да. Но не и типът им. Вие разгледахте ли ги?

— Бегло — отвърна Джак. — Приличат на ухапвания. Мислехме, че са от плъх.

— Решихме, че просто прикриват истинските рани — намушкванията — добави Ребека.

— Очевидно плъховете са дошли вече след смъртта на жертвите. Така ли е? — попита Джак.

— Не — отсече Голдблум. — И от предварителния преглед личи, че при никоя от жертвите няма прободни рани. Може би при изследването на тъканите под някои от ухапванията ще проличат и намушквания, макар че аз се съмнявам. Васталяно и бодигардът му са жестоко изпохапани. Умрели са от загуба на кръв в резултат от тия ухапвания. Бодигардът има разкъсване на основни кръвоносни съдове поне на три места — на сънната артерия, на лявата ръка и на дясното бедро. А Васталяно изглежда, че е дъвкан още повече.

— Но плъховете не са така агресивни, по дяволите — изруга Джак. — Просто не е възможно човек да бъде нападнат от глутница плъхове в собствения си дом.

— Не мисля, че са били плъхове — усъмни се Голдблум. — Искам да кажа, че съм виждал ухапвания от плъх. От време на време се случва някой алкохолик да пие в някоя градинка, да получи там мозъчен удар или инфаркт, някъде зад кофите за смет, където в продължение на два дена никой не го вижда. Тогава плъховете нападат трупа. Така че знам как изглеждат ухапванията от плъх и виждам, че в нашите случаи има редица различия.

— А не може ли да са били… кучета? — попита Ребека.

— Не. От една страна ухапванията са прекалено малки. Мисля, че не можем да говорим и за котки.

— Какво би могло да е тогава? — попита Джак.

— Не знам. Странно е. Може би аутопсията ще ни подскаже.

— Разбрахте ли, че вратата на банята е била заключена, когато униформените полицаи са дошли? — намеси се Ребека. — Наложило се е да я разбият.

— Чух за това. Мистерията на заключената стая — поклати глава Голдблум.

— Може и да не е чак такава мистерия — замисли се Ребека. — Ако Васталяно е убит от някакво животно, то е да е било достатъчно малко, за да премине под вратата.

— Би трябвало да е наистина много малко, за да се промъкне — показа с пръсти Голдблум. Не. Било е по-голямо. Доста по-голямо от процепа под вратата.

— Колко голямо според вас?

— Колкото голям плъх.

Ребека се замисли:

— Има един отвор в шахтата за отоплението. Може би нещото е минало оттам.

— Но шахтата е преградена с решетка — обади се Джак. — А отворите на решетката са по-малки и от процепа под вратата.

Ребека направи две крачки към банята, надникна през вратата и огледа помещението с протегнат врат. После се върна:

— Имаш право. А и решетката си стои на мястото.

— Малкият прозорец също е затворен — добави Джак.

— И заключен — посочи Голдблум.

Ребека махна кичурче коса от челото си.

— Ами каналите? Би ли могъл плъхът да мине през канала на ваната?

— Не — тръсна глава Голдблум. — Не и при съвременната канализация.

— През клозета?

— Едва ли.

— Но е възможно?

— Не е напълно изключено. Вижте, аз съм сигурен обаче, че не е било само едно животно.

— А колко? — попита Ребека.

— Няма как да ви дам точна цифра. Но… струва ми се, че каквото и да е било, имало е най-малко… десетина от тях.

— Божичко — въздъхна Джак.