Дийн Кунц - Вуду

Явно беше обаче, че Шели се бе сравнявала с Ребека и бе решила, че стои на второ място. Това пораждаше антагонизма.

Шели беше хубава блондинка като Ребека. Но тук приликата приключваше. Фините и правилно разположени черти на Ребека говореха за чувствителност, сдържаност и добро възпитание. А Шели представляваше пародия на изкусителността. Косата й бе грижливо фризирана, така че да й придаде безгрижен и съблазнителен вид. Имаше гладки и широки скули, къса горна устна и нацупена уста. Имаше прекалено много грим. Очите й бяха сини, с примес от кафяво, и замечтани; не гледаха открито като очите на Ребека. Тялото й бе прекалено добре развито — приличаше повече на прекрасна френска паста, приготвена с прекалено много масло, прекалено много яйца, сметана и захар; претрупана и мека. Но в стегнатия си клин и лилавия пуловер определено хващаше окото.

Носеше много бижута — скъп часовник, две гривни, два пръстена, два малки медальона на златни верижки и още един със смарагд, голям колкото грахово зърно. Беше само на двайсет и две години и макар че досега не бяха я щадили, щяха да минат години преди мъжете да престанат да й купуват бижута.

На Джак му се стори, че разбира защо тя не хареса Ребека от самото начало. Шели бе типът жена, който се желае от много мъже и те не могат да спрат да мислят за нея. Ребека, от друга страна, бе типът жена, който се желае от много мъже и те не могат да спрат да мислят за нея, но и накрая се женят за нея.

Би могъл да си представи как изкарва пламенна седмица с Шели Паркър на Бахамските острови — о, да. Но само една седмица. В края на седмицата, въпреки сексуалната й енергия и очевидните й възможности в това отношение, той почти сигурно би се отегчил от нея. В края на седмицата разговорът с Шели едва ли би му давал повече от разговор със стена. А Ребека никога не би могла да стане отегчителна — тя бе жена с безбройно много пластове и с безброй изненади. И след двайсет години брак, Ребека със сигурност би продължавала да бъде интересна за него.

Брак? Двайсет години?

„Боже, какво само говоря! — помисли си той удивен. Да не би да съм влюбен… може би наистина съм влюбен?“

— Така че какво знаете за Баба Лавел? — обърна се той към Шели.

— Нямам намерение да ви казвам нищо за фамилията Карамаза — въздъхна тя.

— Ние не ви питаме нищо за тях. Само за Лавел.

— Тогава просто забравете за мене. Излизам си. Да не сте намислили да ме задържите като свидетел?

— Вие не сте били свидетелка на убийствата. Само ни кажете какво знаете за Лавел и можете да си вървите.

— Добре. Той се появи изведнъж преди няколко месеца и започна да разпространява кокаин — венозен и за смъркане. Но не бяха само дребни продажби. За един месец успя да привлече двайсетина продавачи от улицата, снабдяваше ги добре и стана ясно, че смята да разшири дейността си. Така поне ми каза Винс. Не го знам от първа ръка, защото никога не съм имала вземане-даване с наркотиците.

— Не, разбира се.

— Е, никой, ама никой, в града не може да се занимава с това, ако не се е уговорил с чичото на Винс. Така поне се говори навсякъде.

— Това съм го чувал и аз — сухо отбеляза Джак.

— Така че някои хора от фамилията Карамаза казали на Лавел да спре продажбите си, докато не се споразумее със семейството. Приятелски съвет.

— Като „уважаеми присъстващи в черквата“ — подхвърли Джак.

— Да — съгласи се Шели, без дори да се усмихне. — Но той не спрял, както му било казано. Вместо това откаченият негър пратил послание на Карамаза, с което му предлагал да си поделят нюйоркския бизнес, по половина за всекиго, макар че Карамаза го притежавал целия.

— Доста смело от негова страна — забеляза Ребека.

— Не, по-скоро бе нагло — възрази Шели. — Все пак Лавел е просто никой. Кой е чувал за него преди тази история? Според Винс, старият Карамаза решил, че Лавел просто не е наясно с основни неща и пратил двама души да му ги обяснят.

— Дали е трябвало да му счупят краката? — попита Джак.

— Дори нещо по-дошо — добави Шели.

— Винаги става по-лошото.

— Но на пратениците им се е случило нещо — продължи Шели.

— Мъртви ли са?

— Не съм сигурна. Винс просто приемаше, че никога не са се върнали.

— Това значи, че са мъртви.

— Навярно. Така или иначе Лавел предупредил Карамаза, че е някакъв вуду-магьосник, така че цялата фамилия не би могла да се пребори с него. Всички се изсмели на това, разбира се. А Карамаза изпратил петима от най-добрите си, най-едри мръсници, които знаели как да наблюдават и да изчакват, докато изберат подходящия момент.