Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

В дъното, полускрити от стената с умивалниците, се виждаха стоманените врати на главния фризер, в който се съхраняваха месото и основните хранителни продукти. Улф бегло надникна натам, приготви се да тръгва обратно, но изведнъж се закова на място, неспособен да възприеме картината, която се разкри пред очите му.

Ричардс Кавалера, със синкава от луминесцентното осветление потна кожа, беше сграбчил ризата на дребен мъж с красиво, пребледняло от страх или притеснение лице.

— Закъсняваш с вноската, Дики! — заплашително изръмжа огромният негър. — Или ще ми дадеш паричките, или ей сега ще те разкрася с бръснача си! Я си представи на какво ще заприличаш? Твоите приятелчета педерасти ще престанат да те харесват и ще си потърсят друго място за забавление… И ти щеш не щеш ще трябва да продадеш шибаната кръчма, нали?

— Добре де, добре! — изпищя с женски глас красивият Дики. — Ще ти дам проклетите пари! Само прибери гадния бръснач!

Улф познаваше този човек. Казваше се Ричард Сансоун и беше импресарио на някои от известните в града артисти. Изчака Ричардс да пусне ризата му и да вземе пачката, после пристъпи напред.

— Господин Сансоун, вземете парите си обратно и ни оставете сами! — сухо му нареди той.

Двамата рязко се обърнаха, на лицата им се изписа объркване и страх. Улф отиде при тях, издърпа пачката от Ричардс и я натика в ръцете на Сансоун.

— Приемете искрените ми извинения за това недоразумение — каза той. — Обещавам, че няма да се повтори — извади визитната си картичка и я тикна в джобчето на зяпналия от смайване човечец: — Ако имате проблеми, моля да ме потърсите на този телефон. Директен е, можете да ме откриете по всяко време…

Сансоун объркано кимна с глава и прибра парите. Извади копринена носна кърпа, избърса потта от лицето си, после се усмихна и изчезна.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — изръмжа Улф и заплашително, пристъпи към Ричардс Кавалера.

Черният детектив объркано мълчеше, зъбите му механично дъвчеха дебелата долна бърна, изскочила напред.

— Нима не знаеш, че няма да търпя корумпирани ченгета в екипа си? — продължи Улф.

— Аз не съм корумпиран — мрачно отвърна Ричардс.

— Тъй ли? Комисията за вътрешно разследване едва ли ще приеме подобно изявление…

— Значи ще ме предадеш на комисията, така ли? — изръмжа Ричардс и Улф не пропусна да отбележи заплашителната нотка в гласа му.

— Чакам обяснението ти, Ричардс! — сухо отсече той.

Дебелият негър му обърна гръб, отиде до близкия умивалник и напълни една чаша с вода. Улф стоеше и чакаше. Ричардс пресуши чашата и хвърли неспокоен поглед към хората от кухненския персонал, които шетаха наоколо. Всички си гледаха работата, но явно проявяваха интерес към диалога между двамата.

— Парите ми трябваха — промълви най-сетне той, после отново млъкна. Сякаш това беше всичко, което искаше да знае Улф.

— Е, и?

— Дребна работа, човече! — раздразненото изгледа негърът. — Муха ги ухапала тези педерасти! Те и без туй мажат лапите на всички, които се навъртат насам — санитарни инспектори, хората от данъчното, мафиотите, дето всеки ден им карат прясна риба на специални цени… Много добре знаеш, че и ден няма да изкарат, ако не дават подкупи! Аз просто си отрязах едно парченце от баницата! Това копеле е толкова богато, че изобщо няма да го усети!…

— Смяташ, че това е твое право, така ли? — заплашително пристъпи към него Улф.

— Нали ти казах, бе човек? Парите ми трябваха!

— Виж какво, Кавалер! — изсъска Улф. — Ако веднага не ми разкажеш всичко, още утре ще те предам на комисията!

— Исках да отърва брат си от лихварите — промълви с неохота Ричардс, после изведнъж истерично се разкрещя: — Ясно ли ти е, началство? Исках да го отърва от шибаните лихвари, които ще му изпият кръвчицата! А сега се разкарай от пътя ми! — протегна ръка и блъсна Улф към желязната врата на фризера, после му обърна гръб и тръгна да си върви.

Улф го настигна на два скока и рязко го завъртя с лице към себе си.

— Ти си добро ченге, Кавалер — някак прекалено спокойно изрече той. — Само едно ти липсва — не знаеш докъде се простират правомощията ти. Значката ти дава власт, но тази власт е в строго определени граници!

— Вече ти казах защо постъпих така…

— Не е достатъчно — поклати глава Улф. — Нямаш оправдание за простъпката си…

— Значи ще ме предадеш, а? — облещи се насреща му Ричардс. — Така ми се пада! След всичките тези месеци на вярна служба! И ти си като всички останали, решил си да ме хвърлиш на лъвовете още в началото! А какво ще стане с брат ми? Кой ще му върне борчовете? Като нищо ще му счупят краката онези хиени!