Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Улф отскочи в сянката на близкия вход миг преди Шика да се озърне, от устата му се откъсна неволна ругатня. Настъпи някаква увита във вестници фигура, от която се разнасяше остра воня.

— Махай се от къщата ми! — изръмжа дрезгаво скитникът. — Иди да сереш някъде другаде!

Улф надникна по посока на погребалното бюро тъкмо навреме, за да види черната катафалка без регистрационни номера, която спря отпред. Беше чисто нова, хромираните й части мътно проблясваха.

Скитникът започна да го блъска по глезените, но Улф не му обърна внимание. Шика се насочи към ръба на тротоара, отвори вратичката и изчезна в тъмната вътрешност на голямата кола. Моторът изръмжа и миг по-късно катафалката изчезна от погледа му.

— Мръсно копеле! — изруга Улф, срита увития във вестници скитник и безпомощно се огледа. Черната кола бързо се стопи в оживения трафик по посока на центъра.

Малко след единадесет Улф и Аманда пристигнаха в дискотека „Ла Ментира“, намираща се между авенютата „А“ и „Б“.

Забавиха се, тъй като на Парк авеню се беше срутила огромната кула от гранит, издигната по ирония на съдбата от една голяма застрахователна компания. Сградата все още беше в строеж, обградена отвсякъде с дървени скелета. Осветлението се осъществяваше с помощта на временно монтирани прожектори, тъй като предвидените от общината постоянни електрически стълбове бяха отдавна отнесени от бандите крадци на алуминий и продадени на черния пазар.

Тук модерните концепции в строителството сякаш са напълно лишени от смисъл, помисли си Улф, докато очите му пробягваха по опасно наклонените стени с напукана мазилка. Сградата изглеждаше доста странно и навяваше мисли за висящите градини на древния Вавилон.

— Говори се, че отдолу има дупка, която е по-широка дори от тунела Холанд — промърмори той и махна с ръка към скелето. — Готов съм да се обзаложа, че движението ще бъде пренасочено поне за година, а местните жители спокойно могат да забравят за спирката Лекс на метрото… Печелят само бездомниците, които получават няколко квадратни мили нова територия… — очите му се насочиха към Аманда, свита в ъгъла на седалката. Тя поклати глава, но не каза нищо.

Улицата, на която се намираше „Ла Ментира“, беше потънала в боклук… Вятърът го разнасяше във всички посоки, а сградите изглеждаха тъжни и запуснати. Фасадите им бяха покрити с дебел пласт сажди, който не би могъл да се изчисти дори с мощна пароструйка.

Болезнено слаби младежи и девойки с черни ботуши и тясно прилепнали джинси и клинове се влачеха по мръсния тротоар, обиците и гривните им ритмично подрънкваха. Много от тях, включително и момчетата, — носеха гривни дори на носовете си.

По уличното платно изръмжа камион на чистотата. Каросерията му беше толкова нагъсто покрита с неприлични надписи, че Улф не успя да определи дори цвета й. Не спря никъде, макар кофите за смет да бяха препълнени и част от съдържанието им се разнасяше от щипещия ветрец. Две черни хлапета със слушалки от уокмени през къдравите глави и несъразмерно големи маратонки „Рийбок“ на краката се поклащаха в препълнената с боклук каросерия. Бяха най-много осем-девет годишни. На ъгъла камионът забави ход, хлапетата скочиха на асфалта и изчезнаха по посока на авеню „Б“ с лудешки крясъци.

Улф паркира на забранено и угаси двигателя. Над главите им мътно проблясваше светещата реклама на „Ла Ментора“, изобразяваща едрогърда египетска императрица. В едната й ръка имаше череп, а в другата — нещо, което много наподобяваше мъжки полов орган.

Аманда огледа тълпата, която се трупаше пред входа на заведението. Сред тях имаше немалко японци.

— Напоследък в университета се носят какви ли не слухове за японците — промърмори тя.

През целия път беше мълчала. Улф не пропусна да отбележи този факт, но когато й го каза, тя просто обърна глава към прозореца. Все още не беше свикнал с тази черта от характера й. Може би детективът в него инстинктивно се бунтуваше срещу мълчанието, което беше основна съставка на странните й настроения. А може би те му навяваха мрачни мисли за престъпни заговори и неразгадани убийства… Във всеки случай беше доволен, че отново чува гласа й.

— Какви слухове?

— О, в наше време всички страдат от предразсъдъци по отношение на японците… Това се забелязва дори в академичните среди… Винаги има какво да се клюкарства зад гърба на японските преподаватели… Те трудно се приспособяват към нашия начин на живот, но колегите ми са убедени, че демонстрират високомерие…