Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Фактът, че мога да поощря или забраня всяко едно от лабораторните открития на Южи, прави нашето приятелство потенциално опасно — добави Вакаре. — Освен това аз съм член на „Тошин Куро Косай“ и това също не трябва да се забравя…

— Именно това ни свързва — кимна Минако. — И на това се дължи вашият пост в Шозака…

— Лично вие ми осигурихте този пост, Минако-сан — склони глава Вакаре. — Никога няма да забравя това и ще ви бъда задължен до гроб! Същевременно ще ми позволите да ви задам един въпрос… Нали казахте, че ще бъдем откровени докрай… Често се питам дали в моето назначение не прозира и ваше лично отношение… В крайна сметка аз бих могъл да помагам на Южи в много неща, нали?

— Нима ме считате за толкова користна?

— На практика това е без значение, просто защото синът ви не подлежи на корупция — сви рамене Вакаре. — Той по-лесно би бутнал някого в дълбока пропаст, отколкото да приеме услуга от мен… В неговите очи и двете постъпки са еднакво престъпни…

— Дълбоко се надявам да грешите — въздъхна Минако. — Едва ли можете да разберете с каква болка търся помощта ви. Но просто нямам друг избор. Трябва някак да убедим Южи, че е време да се присъедини към Нишитцу и неговата Либерално демократическа партия.

— Аз без колебание ще изпълня молбата ви, Минако-сан — отвърна Вакаре. — Но и двамата знаем, че искате невъзможното от мен.

— Може би — сведе глава тя. — Но може би все пак съществува някаква надежда — на устата й се появи лека усмивка: — Предлагам вие със сина ми да направите нещо като конспирация…

Моля? — стреснато вдигна глава Вакаре. — Страхувам се, че не ви разбирам… Аз… Аз не съм сигурен, че ме бива за някакви конспирации…

— Тази ще ви хареса — тръсна глава Минако. — Ще се свържете с Южи частно, като приятел. Няма да говорите за бизнес, ще идете на театър или на ресторант. Ще се изповядате едва когато той се отпусне напълно…

— Какво да изповядам?

— Че сте член на „Черният кинжал“.

— Моля? Извинете ме за откровеността, Минако-сан, но това ще означава край на дружбата ми с Южи!

— Ако наистина мислите така, значи подценявате сина ми — поклати глава Минако. — Той знае колко сте привързан към идеите, които изповядва Юкио Мишима. И ви уважава за това. Южи знае, че имате чисто сърце, Шото-сан. И това за него е най-важното…

— Но ако му кажа, че съм член на „Тошин Куро Косай“…

— Ще бъде заинтригуван — довърши вместо него Минако. — Вероятно си давате сметка, че в много отношения Южи е наивен като дете. В представите му „Черният кинжал“ е чисто политическа организация с неизвестни цели. Не знае, че членове на тази организация могат да бъдат само изключително проницателни хора, които освен това притежават и значително влияние… Да се надяваме, че никога няма да разбере това.

— Но дори това да е вярно, целите на политическа организация като нашата несъмнено ще му се сторят неприемливи, ще бъдат опасност за всичко, в което вярва…

— Точно на това разчитам — усмихна се Минако. — Представете си какъв интерес ще предизвикате у него, когато му кажете, че искате да заемете мястото на Нишитцу…

— Трябва да съм луд, за да му кажа подобно нещо!

— За всеки друг да, но не и за Южи. Знаете, че можете да разчитате напълно на неговата дискретност — изчака да се разминат с няколко пънкари, които дрънчаха с подкованите си ботуши и разтърсваха ярко боядисаните си коси. — А после ще му кажете, че искате да го вкарате в организацията и това той ще може да го разбере. Защото с обединени усилия ще бъдете в състояние да промените целите и задачите на организацията. Той ще приеме това, можете да бъдете сигурен.

Вакаре се замисли за миг, после вдигна глава:

— Но това ще означава да му разкрия, че организацията се оглавява от Нишитцу-сан…

— Отново ви призовавам да имате повече доверие на приятеля си. Той е достоен човек и притежава забележителен ум. Фактът, че Нишитцу участва в тази конспирация, ще го привлече като магнит — Минако замълча, очите й не изпускаха лицето на младия мъж. — Повярвайте ми, ние с вас можем да сближим Южи и Нишитцу. Южи ще бъде убеден, че ви помага да свалите Нишитцу, а самият Нишитцу ще бъде доволен да го има на разположение.

— Само за известно време — промърмори със съмнение в гласа Вакаре.

— Така е — кимна Минако. — Но то ще бъде достатъчно, тъй като събитията започнаха да се развиват с главоломна бързина.

Когато Улф се завърна от Вашингтон, в службата цареше трескаво оживление. Ремонтна бригада се беше заела да стърже окървавените стени на някогашното кино и всичко беше наопаки. Минаваше седем, до срещата му с Аманда оставаха почти три часа. Бяха се разбрали да мине да я вземе, за да отидат на партито, което организираше сестра й Стийви. Първата му мисъл беше да й се обади и да отмени ангажимента, но после реши друго. Наистина беше уморен, но обтегнатите му нерви едва ли щяха да го оставят да заспи. А и Аманда може би беше права в твърдението си, че трябва да се разнообрази. Още повече, че текущото му разследване се очертаваше като истинска лудница.