Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Вакаре примигна и отмести ръката си. Върху стройните колонки от цифри беше останало петно от потта му. Същото петно вероятно ще се появи и върху лицето на Южи, когато дръзне да му разкрие своите планове…

Все пак Вакаре не се възхищаваше само от мъжкото съвършенство. Сексът също го привличаше при това във всичките си форми и превъплъщения. Особено много харесваше артистите от традиционния японски театър, които се превъплъщаваха в ролите на жени. Те нямаха нищо общо с кресливо скованите актьори, изграждащи героите си според догмите на западния театър, те бяха истински творци. И затова, както казвайте Мишима, освободени от несъвършенството, заложено във всяка жена, те успяваха да изграждат наистина перфектни женски образи, превръщаха жената в онзи светъл идеал, който реалният живот никога не може да предложи…

Честно казано, Вакаре презираше реалния живот именно заради липсата на съвършенство в него. Живееше като Мишима, с единствения стремеж, който придава смисъл на живота. Стремежът към съвършенството. Нищо на този свят не беше съвършено, дори собственото му тяло. Хаотичността на вселената изключваше съвършенството, работеше срещу Съзиданието, което според него би трябвало да е някакво флуидно и трудно за идентифициране състояние на духа.

Мечтаеше да улови ослепителния миг на съвършеното Съзидание, онзи кратък момент на парадигмата, която предшества хаоса с неговата зависимост от времето и случайността и след която започва разрухата. В процеса на своето възмъжаване той все по-ясно разбираше, че този миг ще може да бъде уловен единствено от сетивата му и неизбежно ще бъде свързан със собствената му смърт. Защото гениалното прозрение на Мишима беше просто — смъртта носи в себе си онова пречистване и чувство за окончателно освобождение от тиранията на стадото, което е необходимо на всеки мислещ човек, особено ако този човек е японец…

Дешифровката на инструкциите му отне точно пет минути. Четиридесет и пет отидоха за зашифроването на седмичния доклад, в който се описваха действията на всички агенти на „Черният кинжал“ по света, включително точните им адреси и месторабота. Погледна списъка и поклати глава. Беше внушителен дори за него, а за врага със сигурност би изглеждал страшен. Много добре. Изпрати факса, взе листовете и ги отнесе в тоалетната. Там ги запали, изчака пламъчетата да докоснат пръстите му и едва тогава ги пусна в чинията. Плътната водна струя отнесе пепелта в канализацията.

С Минако се срещна в театъра. Група млади жени, облечени като самураи, пееха и танцуваха на сцената с грациозното съвършенство на ангели. Публиката, състояща се предимно от мъже, беше дълбоко развълнувана, в очите на мнозина проблясваха сълзи.

След края на постановката Минако и Вакаре се смесиха с тълпата, бавно влачеща се под неоновите слънца на Гинза. На фона на огромните реклами приличаха на безпомощни джуджета, изгубили се в джунглата на един странен свят.

— Благодаря ви за тази среща — промълви Минако. — Нямаше никой друг, към когото да се обърна. Вие сте най-близкият приятел на Южи и затова искам да бъда откровена с вас.

— Вярно е, че сме близки с Южи-сан — отвърна внимателно Вакаре. — Но нашите отношения доста охладняха, понякога се питам дали все още сме приятели…

— Това е изпитание и за двама ви — каза Минако.

Вакаре се усмихна. Типично женско разсъждение — тя мисли, че нашата връзка се дължи единствено на факта, че и двамата сме мъже.

— Може би — рече на глас той. — Но отношенията ми с вас също са доста особени. Едва ли бих приел да отида на театър с друга жена, особено на представлението, което току-що гледахме…

По лицето му играеше усмивка, имаше вид на човек, който се наслаждава от свободата си и изпитва удоволствие дори от бледите лъчи на зимното слънце, внезапно забравил за задълженията, които го чакат в служебния кабинет.

Вакаре беше заместник-министър на МИТИ — всемогъщото Министерство на търговията и индустрията в Япония — и отговаряше за дейността на Бюрото за индустриална политика, като едновременно с това беше и директор на Шозака — научноизследователския институт към Бюрото. На практика беше невъзможно да се направи цялостна оценка на дейността на МИТИ — главен двигател на икономическите реформи, превърнали Япония в първа индустриална сила в света. Това още по-малко беше възможно за Шозака, където се разпределяха квоти и субсидии за нови производства и където практически се раждаха цели отрасли на икономиката.