Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Ето какво означава за парагваеца тяхното приятелство… Само удобно прикритие, което щеше позволи на Барбачена да влезе в Съединените щати, без никой да подозира за това…

Продължи да работи с дискетата. Упоритостта му бе възнаградена и той успя да спаси част от две фактури, които документираха доставката на някакви медикаменти. Взря се внимателно в шестцифрения код, заместващ името на доставчика, и кръвта му изстина. Беше го срещал при някои от предишните си операции за СОБК. Цифрите принадлежаха на Федералния арсенал в Арлингтън, откъдето едва ли някой би могъл да транспортира медикаменти…

Серо доставяше на Барбачена не лекарства, а оръжие и муниции, които принадлежаха на правителството на Съединените щати!

Замаян от всичко това, Кроукър не беше в състояние да се помръдне. Ето какъв бил Бени Милагрос, неговият нов приятел! Разтърка с длан челото си, но чувството остана. Чувството, че сънува кошмар, че е свидетел на огромно нещастие, което е безсилен да предотврати… Дори още по-лошо: чувството, че се пробужда от този кошмар, но само за да разбере, че реалността е далеч по-ужасна…

Разбира се, нито за миг не забрави, че цялата тази документация е на негово разположение благодарение на братята Бонита. Измъкна дискетата и се втренчи в краткия, изпълнен със сарказъм въпрос върху етикета:

ТОВА ЛИ ТЪРСИШ, ДЕТЕКТИВЕ?

Имайки предвид от кого е получил дискетата, не можеше да приема безрезервно информацията в нея. Братята Бонита мразеха Бени и несъмнено биха направили всичко възможно да го дискредитират. Но това някак не се връзваше. Просто защото нямаше отговор на въпроса как, по дяволите, тези копелета са се добрали до сведенията за една свръхсекретна правителствена операция!

В същото време съществуваха и други доказателства за двойствения живот на Бени. Едно от тях беше документирано в компютъра на телефонната компания „Бел Саут“ — сметките за мобифона на адвоката Махур се плащаха от господин Милагрос. Нима той бе тайнственият клиент на Махур? Но ако е резидент на Барбачена, защо, по дяволите, ще иска да ликвидира своя агент?

Тези въпроси отново го върнаха към Антонио и Хектор. Те знаеха, че Кроукър е детектив. Знаеха също, че той познава Соня. Спомни си въпроса на Антонио, зададен пред къщата на момичето: Ти ли си гаджето? Близнаците са имали информация за близките му отношения с Бени. Сърцето му се сви. „Какво ли още знаят за мен? Не застрашава ли всичко това и Рейчъл? Ами Джени?!“ Косите му бавно започнаха да се изправят…

Махур не беше този, за който се представяше. Същото важеше и за Бени.

Кой лъжеше и кой казваше истината? Откъде идваше главната опасност — от Бени, или от близнаците Бонита? Беше принуден да признае пред себе си, че няма отговор на този въпрос, поне засега… Но трябваше да го открие, на всяка цена! Иначе щеше да прилича на бацилоносител, който заразява всички, с които поддържа някакъв контакт…

Бавно излезе от колата и тръгна към бензиноколонката. Около главата му се виеше рояк нощни мушици. Върна маркуча на мястото му, завинти капачката на резервоара и прибра разписката от машината, обработила кредитната му карта.

Пред очите му изведнъж се появиха лицата на близнаците в онзи ужасен миг, в който тялото му висеше от белия микробус. Не сега, все още не… Това бях думите, с които Антонио спря ръката на брат си, стиснала остър скалпел… Какво означаваше това? Защо Антонио му позволи да избяга?

Върна се в колата и се втренчи в екрана на компютъра. Списъкът на дестинационните кодове на СОБК беше към края си. Понечи да изключи дискетата, но в последния момент забеляза надписа в горния ляв ъгъл, който го осведомяваше, че файлът не е затворен. Пръстът му натисна съответните клавиши и пред очите му се появи краят на записа. Най-отдолу имаше редица от непонятни символи. Толкова дребни, че ако човек не ги търси, с положителност би ги взел за онези паразитни знаци, които неизбежно се появяват във всеки магнитен носител на информация. Кроукър ги записа на твърдия диск, затвори файла и ги набра с помощта на клавиатурата. Екранът угасна, модемът тихо зажужа. Няколко секунди по-късно пред очите му изригна фонтан от ярки цветове, а сред тях, в затъмнено каре, се появиха кодовете на БТВСНКП. В горния десен ъгъл на екрана започна да пулсира искането за входящ код. Кроукър механично набра цифрите на временната си идентификация в СОБК.

Софтуерът я прие. Той набра кодовите цифри на БТВСНКП и натисна „Ентър“. Екранът опустя за миг, после върху него се появи зловещото послание: