Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Докато резервоарът се пълнеше, се опита да не мисли за видението на Джени, предизвикано от магическия камък. Кап-кап, чук-чук… Тихи и зловещи звуци, обявяващи смъртта му за останалия свят… С рязко движение измъкна дискетата, която беше взел от устата на Вонда, и я тикна в процепа на портативния си компютър. Частично повредена от кръв, слюнка, лепило, прах и Бог знае още какво, дискетата очевидно не се понрави на прецизната машина и тя на няколко пъти отказа да я приеме. Но Кроукър беше упорит и най-сетне успя.

Екранът се изпълни с гъсто изписани редове. По всяка вероятност текстът е бил закодиран, тъй като в началото на всяко изречение се повтаряше една и съща, лишена от смисъл дума. Но съдържанието на този текст беше достатъчно ясно, за да накара кръвта му да се вледени.

Пред очите му се появиха педантично документирани детайли на една секретна операция, проведена под благосклонното крило на Чичо Сам. Операция на Специалния отдел за борба с картелите, на който сътрудничеше и самият Кроукър. В началото на всеки параграф стоеше предупреждението, че настоящата информация не бива да попада пред очите на оперативните работници, ангажирани с нещо, скрито под сложната и непонятна абревиатура БТВСНКП… Няколко страници по-надолу откри какво означава тя: Бюро за търговски връзки със страните с нови капиталови пазари, което действа под егидата на Министерството на правосъдието на САЩ, но никъде не е официално регистрирано.

Информацията показваше пътя на значителни финансови средства от Съединените щати към различни латиноамерикански страни. Странното в нея обаче беше фактът, че страните получателки на тези средства фигурираха само като кодове. Кроукър беше добре запознат с бюрократичните процедури в Министерството на правосъдието и знаеше, че всеки трансфер на парични средства трябва да има код и на получателя, и на изпращача. Финансово-счетоводните операции в това ведомство се водеха с такава педантичност, че всяко отклонение от правилата беше изключено. Но въпреки това сумите, за които ставаше въпрос в тази дискета, нямаха код на изпращача…

Това означаваше само едно: операцията се финансираше от черна каса. Ръководството на СОБК употребяваше този термин в случаите, при които дадена операция се финансира без одобрението на Конгреса, а в много случаи дори и без негово знание. От гледна точка на счетоводството и архивите подобна операция просто не съществува. Използването на „черни каси“ е една необходимост за бюрократите на различни нива просто защото понякога е наложително да се провеждат специални операции, продиктувани от висши интереси, но те са от такъв характер, че официалното одобрение на Капитолийския хълм е напълно изключено…

Основните участници в операция, финансирана по този начин, фигурират в документацията задължително с псевдоними. Често се подбират така, че да включват в себе си някаква представа за същността на самата операция. Тук, на екрана, ръководителят на конкретната операция се наричаше Серо.

С нарастващо безпокойство Кроукър си спомни за онова, което Естрела Лайес му беше разказала за отношенията между Бени и дядо му: Хумаита винаги се обръщаше към Бени с едно име, което Бог знае защо му беше дал… Наричаше го Серо, Планината…

Зави му се свят. Нима бе възможно това? Нима Бени Милагрос работеше за федералните власти? Това ли бе причината, поради която нямаше желание да споделя нищо за своите делови начинания?

И с какво всъщност се занимаваше този Серо?

Сведенията продължаваха да запълват екрана. Те включваха не само трансфер на капитали, но и доставки на оръжие, командировки на специалисти от СОБК по военна стратегия и тактика в различни латиноамерикански страни. Заповедите за всичко това бяха подписани от Серо. Бени? Какво, по дяволите, вършеше този човек? Всеки нов дестинационен код доказваше, че става въпрос за една изключително мащабна операция. При това операция в своята заключителна фаза, планирана прецизно, като за война… Какво се подготвяше там, на Юг? Нима предстоеше избухването на въоръжен конфликт?

После се натъкна на част от информация, която беше толкова повредена, че той напразно се опита да я прехвърли на твърдия диск на компютъра си. Но съдържанието й беше абсолютно категорично: Серо е резидент и пряк ръководител на лицето Хуан Гарсия Барбачена! И това лице беше негов основен агент и осведомител…

Болката от предателството беше толкова остра, че Кроукър се преви над волана. Едва сега разбра защо уговореното среднощно плаване бе толкова важно за Бени. Той имаше насрочена среща с Барбачена и за тази цел му трябваше абсолютно сигурен транспорт. А какво бе по-сигурно от взета под наем рибарска лодка, при това управлявана от приятел? По този начин само двама души ще знаят за насрочената среща със специалния агент — самият Бени и Кроукър…