Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Времето е прекалено малко, но ще бъда там — отвърна Махур.

— Съветвам ви да сте точен, тъй като отсега нататък ще имам нужда от всяка минута.

Кроукър прекъсна, пъхна телефона в джоба си и пристъпи към масата.

— Върнах храната, за да не изстине — погледна го Джени. В очите й имаше мълчалив въпрос.

Той кимна в знак на благодарност. Тази малка проява на внимание му се стори като нежна целувка по бузата. С усилие на волята прогони тревожните си мисли. Даваше си сметка, че това, което му предстои, няма никакво значение. Сега най-важното бе да спаси живота на Рейчъл, а за своя ще мисли след това.

— Наред ли е всичко? — напрегнато попита доктор Марш. — Ще имаме ли бъбрека?

— Да — кимна Кроукър. — Веднага след като платя за него.

— Искат ви пари?

Келнерката донесе храната и любезно попита дали желаят нещо друго. Той мълчаливо поклати глава.

Джени се зае с рибата си и извинително подхвърли:

— Всъщност, това не е моя работа…

Над развълнуваната вода се надигаше безплътна бяла пелена. „Като косата на любима жена, разпръсната върху възглавницата“ — помисли си Кроукър и погледна към Джени. В разрошените й от вятъра коси проблясваха миниатюрни дъждовни капчици, очите й отразяваха светлината на свещите и грееха като две малки слънца. Изведнъж изпита съжаление, че я беше поканил под претекст да чуе професионалното й мнение. Харесваше тази жена, а дори и нещо повече — изпитваше влечение към нея…

Пръстите й направиха едва забележимо движение, снопче спагети ловко се уви около вилицата.

— Обаче много бих искала да е моя работа… — довърши мисълта си тя. — Това ми стана ясно току-що, докато разговаряхте по телефона.

Пред очите му блеснаха животински студените очи на Антонио и Хектор, главата му се поклати:

— Не мисля, че това е добра идея… — Лапна късче риба, но не усети вкуса му. Обидата, изписана на лицето й, го накара да се почувства неудобно. Помълча малко, после с въздишка добави: — Много бих искал да споделя всичко с вас, Джени…

— Какво ви пречи?

— Имам чувството, че пропадам в дълбок кладенец, че съм сляп като прилеп на слънце — прошепна той. — Не искам да завлека и вас…

— Дори ако аз искам?

— Тук не става въпрос, дали искате или не. Освен това не познавате действителното състояние на нещата…

— Това е вярно — кимна тя и разпери ръце: — Но защо не проверите дали съм добър слушател?

— Не, не, забравете! — размаха вилицата си Кроукър.

— Но това е смешно! Тъкмо набрах кураж да направя една наистина позитивна стъпка и вие решавате да ми попречите!

— Джени…

— Не, не! Вече не мога да спра! Тук става въпрос за доверие, нали? Искам да чуете това… — Беше тъжна и ядосана едновременно. — На фона на блестящата професионална кариера аз успях да забатача личния си живот до такава степен, че дори не ми се говори! Прогоних съпруга си… Всъщност разделихме се по взаимно съгласие, поне външно единодушни, че причина за това е моята страстна привързаност към медицината… — Очите й се извърнаха към влажния мрак: — Но вътре в себе си зная, че истината е друга, доста по-горчива… Той беше достоен човек.

Блесна светкавица, последвана от тежък гръмотевичен тътен. Оттатък канала се мерна корпусът на рибарска гемия, призрачно бял под тежките дъждовни струи, разлюлян от вълните и опънал до скъсване котвеното въже. — Кой знае — изрече с въздишка Джени и леко присви рамене. — Някъде дълбоко в себе си положително съм знаела, че не заслужавам достоен човек до себе си… Имам предвид хората, с които съм била след това. Типичен пример е Дино, последният ми приятел… Едър мъжага, кара ферари и се облича като манекен. Адски горд със сексуалния си апетит. „Джен, ще те шибам, докато започнеш да виеш!…“ Да, да, каза го, наистина го каза! Но още по-лошо е, че аз проявих интерес… — Очите й внимателно огледаха лицето на Кроукър, вероятно търсейки неодобрение. — И какво стана? Правихме го в продължение на деветдесет минути без прекъсване, но вместо оргазъм аз получих възпаление на пикочния мехур!

Разсмяха се и двамата, но напрежението продължаваше да тегне.

Кроукър не прояви желание да каже каквото и да било. Тя помълча, после добави по-меко:

— Виждаш как стоят нещата, нали? Останах изненадана от факта, че ме привличаш… Едновременно с това си давах сметка, че си достоен човек. Усетих го в момента, в който те зърнах… А след това видях отношението ти към Рейчъл и сърцето ми буквално се разкъса!

Той не каза нищо. Имаше чувството, че монологът й ще продължи. Но тя не го стори. И друг път беше изпадал в подобни ситуации, беше усещал неизказаното у жената срещу себе си, увиснало във въздуха като примитивно, но могъщо послание на Природата…