Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Внезапен порив на вятъра угаси свещите на съседната маса.

— Всичко това се появи в съзнанието ми в онзи кратък миг, в който ви казах, че съм съгласна на подобна манипулация — добави Джени. — Но после прогоних еретичните мисли и нещата заеха обичайните си места.

Въоръжен с търпение, Кроукър отпи глътка еспресо. Вече беше наясно какво става. Тази жена му беше казала истината. За нея медицината бе религия, която придава смисъл и на най-необяснимите неща, която въвежда ред и в най-големия хаос… Тя изключва мисълта да си играе с установените от медицината правила. Такава мисъл, по собствените й думи, е еретична … Защото единствено тези правила я делят от безкрайната нощ на вечността. В това отношение двамата много си приличаха, просто защото и двамата бяха пазители на доброто, сигурна стража срещу злото.

Заедно с тези мисли в главата му нахлу и увереността, че невидимата, но дълбока пропаст между тях изведнъж е изчезнала. И те стоят един срещу друг, изненадани и безпомощни от внезапната си близост…

Поройният дъжд продължаваше да се сипе, небето се раздираше от ярки светкавици. На тяхната бяла, сюрреалистична светлина Кроукър успя да зърне един кафяв пеликан, който размахваше криле над канала, очевидно подплашен от тътена на гръмотевиците, прогонили го от сухото убежище под моста. Изопнала клюн, птицата се носеше в мрака с целеустремеността на воин, тръгнал да изпълнява важна нощна мисия…

Храната пристигна в момента, в който мобифонът иззвъня. Тъмнокосата сервитьорка се зае с разполагането на чиниите върху масата, а Кроукър стана и се насочи към ъгъла на терасата — там, където светлината на свещите почти не достигаше… От платнището капеше вода, шията и раменете му бързо овлажняха от ситни дъждовни капчици.

Тъмнината е съставна част на греха. Тази част, която в момента му помагаше да проведе разговора с Марселус Рохас Диего Махур. Бутоните на мобифона грееха с дискретна зелена светлина като фосфоресциращите гребени на океански вълни. Изведнъж му се стори, че това са отровни змиорки, които немилостиво се забиват в кожата му…

Щом чу гласа на Махур, сърцето му се сви. Вгледа се в лицето на Джени, сякаш единствено тя можеше да го предпази от злокобните заклинания на адвоката. Близката развръзка го накара да потръпне от напрежение.

— Готов съм за сделката — каза и усети как пръстите на краката му неволно се свиват поради близостта на дъждовните струи. — Изцяло съм на ваше разположение.

— Много добре. — Гласът му прозвуча уверено и спокойно, сякаш изобщо не беше се съмнявал, че бъбрекът ще издържи на проверките. — Остава единствено да ви предам нужната информация за обекта. — Имаше предвид Хуан Гарсия Барбачена — човекът, който трябваше да бъде убит. Говореше внимателно, давайки си сметка, че Кроукър ползва мобифон. — Няма промяна в програмата му. Пристига утре в полунощ.

— Къде? — попита го и хвърли нов поглед към Джени, изпълнен с непонятен копнеж. Сякаш тя бе единственото му спасение от греха, който предстоеше да извърши.

— Не мога да говоря за това по телефона, senor — отвърна адвокатът. — Но ще бъде на юг, в това съм напълно сигурен…

Маями.

— Бъбрекът ми трябва преди това.

— Ще го имате веднага след като целунете нашия човек за добре дошъл — отвърна той и се засмя: — Най-добре някъде около тила… Бъдете спокоен, вашата племенница ще получи това, от което се нуждае.

— Не мога да чакам. Състоянието на племенницата ми се влоши.

— Търпението е наложително, господин Кроукър. Клиентът ми не желае да разчита на никакви случайности, съветвам и вас да действате по същия начин… — Езикът му млясна, очевидно като знак на съчувствие: — Информацията, която предстои да получите, значително ще опрости задачата ви. Ние нямаме интерес да пропуснем нещо, вие — също… А най-вече Рейчъл.

„Прав си, да те вземат мътните — рече си Кроукър. — Аз действително трябва да ликвидирам тоя Хуан Гарсия Барбачена и ще го направя! Но какво ще стане след това? Ще мога ли да живея в мир със себе си?“

— Ами ако Рейчъл почине, преди да получа скъпоценната ви информация?

— Ами ако небето се продъни и всички ние се издавим като пилци? — Гласът му прозвуча абсолютно спокойно, в слушалката се долавяше равното му дишане. — Имайте вяра, сър. Всичко ще приключи добре.

„Откъде по дяволите идва неговата вяра?!“ — запита се неволно.

— Среща в десет и половина сутринта — каза в слушалката той. — Мога да чакам до този час и нито секунда повече. Ще бъда в Саут Бийч, на дървеното мостче срещу „Нюз кафе“.