Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Изглеждате така, сякаш сте някъде далеч — обади се Джени и той долови лекия аромат на парфюма й. — Какво виждате?

Кроукър се освободи от вцепенението. Беше му странно да е в компанията на тази жена, но едновременно с това и много приятно.

— Мислех си за обещанията, които съм давал и изпълнявал през годините — отвърна. — И открих, че нито едно от тях не е толкова важно, колкото това, което дадох на себе си: да спася живота на Рейчъл…

Влязоха в заведението и той неволно потръпна от хладния въздух. Момиче с бронзов загар, което сякаш беше само дълги бедра и изящни ръце, ги поведе към втория етаж на заведението. Вдясно се виждаха блестящите уреди на откритата кухненска част, около които се извиваха облаци бяла пара, вляво оставаше барът, облицован с дърво. От репродукторите звучаха гласовете на групата „Хепънинг“, която пееше един от най-известните си хитове „Ще се видим през септември“. В главата му неволно нахлуха спомени за горещите нощи на отминалата младост, пълни с красиви момичета, облечени в прилепнали блузки без ръкави и къси панталонки, долови специфичната миризма на нагорещен асфалт, който сякаш беше неизменна съставна част от парфюма на тези момичета…

— Ще имате ли нещо против, ако седнем отвън? — попита Джени. — От известно време насам чувствам, че след операция трудно понасям тълпите… Май нервите ми вече са изопнати.

Кроукър я погледна и с изненада откри, че умората изобщо не се отразява на красотата й. Дори обратното: леко приведените рамене и присвитите устни засилваха нейната привлекателност. Тя забеляза погледа му и извинително добави: — Предполагам, че това се дължи на прекалено продължителния контакт с човешката плът и кръв…

— Нямам нищо против — кимна той, усетил болка в слепоочията си. — И без това не обичам климатичните инсталации…

— Излязоха навън и се настаниха на една маса под огромния платнен навес в небесносин цвят. Терасата беше изцяло на тяхно разположение. Хостесата запали свещите, пламъчетата им потрепнаха под напора на вятъра и започнаха да хвърлят странно удължени отблясъци по близката стена.

Джени си поръча уиски, а той се задоволи с чаша газирана вода с лимон и едно двойно еспресо. Чернокосата келнерка се отдалечи. Отпуснат в стола до Джени, той с изненада установи, че зелените й очи са станали някак прозрачни и светят с необичайна сила в околния полумрак.

Дъждът барабанеше по брезента над главите им, гладките плочки на терасата бяха влажни от ситните капчици. Сервитьорката донесе поръчката, заедно с чашите на масата бе оставено и менюто.

Кроукър жадно отпи от содата, после насочи вниманието си към еспресото.

— Искам да ми отговорите на един въпрос — вдигна глава той. — Вече мога да го задам, тъй като опасността отмина… Разполагате ли с някаква информация за нелегална доставка на органи?

Джени го погледна с онова напрегнато внимание, което по всяка вероятност влизаше в действие по време на операциите, и отвърна:

— Не обръщате ли прекалено голямо внимание на този въпрос, тъй като той засяга и Рейчъл?

— Това е вярно. Но освен Рейчъл той засяга и някои други неща…

— Които са полицейска работа, така ли? — присви очи тя.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Веднага ще ви отговаря: не, не разполагам с никаква информация от подобен характер. Мисля, че вече ви обясних какво е отношението ми към подобна дейност. За мен тя е анатема!

Сервитьорката се върна и попита дали искат да поръчат вечерята си. Джени си избра салата „Текс-Мекс“, помпано на скара и спагети. Кроукър каза, че ще вземе същото, изчака отдалечаването на момичето и подхвърли:

— Все пак в един момент вие се съгласихте да трансплантирате бъбрек на Рейчи, без да се интересувате от произхода му…

— Да, така е — кимна Джени и отпи глътка скоч. — А когато се замислих за това, неволно си спомних за студентските години… На упражненията често се чувствах като монахиня по време на служба, която си мисли за секс… Професорите описваха дадена манипулация, а аз се улавях, че поставям рутината им под съмнение и ми се иска да ги подложа на разпит… Правилна ли е въпросната манипулация? Няма ли друг, по-добър начин, различна методология? — Предните й зъби меко звъннаха в ръба на чашата: — Естествено, подобни еретични мисли се появяваха в главата ми само когато обсъжданите манипулации не бяха подкрепяни от неоспорими факти. Те просто действаха, но никой не знаеше защо и как. Макар и с доказана ефективност, те носеха на пациентите куп странични ефекти и усложнения. Особено манипулациите за лечение на рак… Това ме караше да се питам дали не вършим повече зло, отколкото добро, когато ги прилагаме… Често успяваме да спасим живота на пациента, но цената на това спасение е прекалено висока: човекът се променя рязко, вредите, нанесени на организма му, са тежки и непоправими… Годините пълноценен живот изтичат и се забравят с онази лекота, с която пясъкът преминава през ситото…