Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Отби се в бокса на Рейчъл, преди да потърси Джени Марш. До леглото стоеше доктор Стански, ръцете му бяха сключени на гърба. Той рязко се обърна, после хладно кимна.

Лю се наведе, докосна с устни челото на момичето и разтревожено вдигна глава:

— Тя цялата гори! Какво става?

Олимпийското спокойствие на Стански не можеше да бъде нарушено от подобен въпрос, въпреки тревогата на човека, който го задаваше. Тревогата беше сред онези човешки емоции, които той контролираше изцяло.

— Новините не са добри — отговори. — Сепсисът не може да се овладее, за това допринася и общото физическо състояние на Рейчъл, което е лошо… — В гласа му се появиха успокоителни нотки: — Но болничният екип върши всичко, което е в рамките на възможностите му… — Показалецът му докосна две допълнителни тръбички, които бяха включени към системата за кръвопреливане: — Това е друг, по-силен антибиотик. Не можем да направим нищо друго, освен да чакаме. По тази причина настоях госпожа Дюк да си отдъхне малко. Прекара тук почти цяло денонощие и нервите й не издържаха… — Хладният му поглед се спря на лицето на Кроукър: — Виждам, че и вашето състояние е отбелязало известна промяна…

— Паднах от един камион — поясни той с крива усмивка.

— Много смешно! — Очите под свитите вежди го огледаха с хладно неодобрение. — Дайте да ви прегледам! — Разкопча ризата му, веждите се свъсиха още повече, забележката му прозвуча повече язвително, отколкото враждебно: — Тоя камион е бил доста немилостив към вас…

— Стигнахте ли донякъде с търсенето на бъбрек? — попита Кроукър. Някъде дълбоко в душата му все още тлееше надеждата, че ще избегне изнудването на Махур.

Лекарят мълчаливо поклати глава, сложи си гумени ръкавици и започна да рови в някаква метална кутия.

— Страхувам се, че това е безнадеждна работа — въздъхна той, извади тънки пинсети от кутията и ловко измъкна няколко миниатюрни камъчета от жестоко ожуленото рамо на Кроукър. — Нищо повече не мога да направя… — Тампон с марля, напоен с дезинфекцираща субстанция и антибиотичен крем, внимателно обходи многобройните рани и драскотини по тялото на Кроукър. — Звънях навсякъде, притисках познатите си, но без резултат… — Тампонът изчезна в малко бидонче с капак, на което пишеше:

ВНИМАНИЕ, ОПАСНОСТ ОТ ЗАРАЗА!

— Никой нищо не може да направи… — Гумените ръкавици бяха свалени и последваха тампона. — Въпрос на етика, знаете… Хората, които се занимават с доставка на органи за присаждане, са сред най-високоморалната част на лекарското съсловие… — Очите му се прехвърлиха на спокойното, сякаш дълбоко заспало момиче: — Сега тя е в ръцете на Бога… Не бих могъл да добавя нищо повече…

Кроукър благодари и напусна отделението. Настроението му беше лошо, болеше го цялото тяло, измъчваше го глад. Едва сега си спомни, че цял ден не беше слагал залък в уста.

Джени Марш излезе от лекарската стая и тръгна насреща му, а той си спомни какво му беше разказала за официалната система за набиране на органи в Америка. Дейността на братята Бонита хвърляше върху този разказ нова, съвсем различна светлина, а участието на младата лекарка в предстоящата операция придобиваше особено значение.

Той се спря. Доктор Марш беше облечена в черни памучни панталони, синьо-зелена блузка и бежов жакет от тънка коприна. Беше изненадващо привлекателна. На лицето й имаше лек грим, достатъчен да й придаде коренно различен вид. Ами косата й? Какво беше направила с нея? Беше спусната свободно на разкошни, леко начупени вълни…

— Доктор Стански ми съобщи, че изпитвате сериозни затруднения при лечението на моята племенница — подхвърли той, изпивайки я с очи.

— Не разбирам защо не можем да победим този сепсис — мрачно въздъхна Джени Марш.

— Според доктор Стански това е свързано със силно изтощения й организъм…

— Несъмнено. Но въпреки това има нещо странно… Комбинацията от лекарства, които вкарваме в организма й, отдавна би трябвало да се справи с инфекцията. Тя действително е много изтощена, но все пак не е на осемдесет години, нали?… — Главата й мрачно се поклати: — За съжаление инфекцията продължава и бавно я убива… Единственият й шанс е да получи нов бъбрек…

Извади папката с документацията на Махур и й я подаде:

— Дано това са по-добри новини…

Джени учудено го погледна и едва сега забеляза синините и драскотините по лицето му.

— Господи, какво е станало с вас?

Кроукър разтърка еднодневната си брада и веднага усети болка в натъртената си челюст — там, където го беше ударил Антонио.