Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Заяви му, че не е, макар да изпитваше силни болки в раменете и ребрата, а главата му се въртеше. После добави, че не би отказал да бъде превозен до следващото населено място… Със скърцане, подскачане и надуто докрай радио, предаващо рап концерт, пикапът се понесе по магистралата. Кроукър се облегна назад, пред очите му продължаваха да се полюшват две еднакви лица, разкривени от лъстива алчност. Зъбите му проскърцаха, фаровете на насрещното движение сякаш се забиха в мозъка му. В съзнанието му отново изплува странната машина от метал и керамика, поставена в белия микробус. Беше сигурен, че му е позната, но откъде? В ушите му екна равномерното боботене на компресор. Това боботене беше чул господин Лайес в деня на убийството на Соня, беше го чул и самият той преди броени минути, докато отрязаната глава на Вонда се поклащаше в скута му… А с компресор се захранва…

От гърдите му се изтръгна дрезгав вик, тялото му рязко се изправи, сърфистът зад волана стреснато го погледна. Да, точно така! Близнаците Бонита разполагаха с перфузионен апарат! Това беше машината в техния микробус. Преносима, благодарение на компресора. Което означаваше само едно: Антонио и Хектор действително убиваха хора, за да използват техните органи!

Пред очите му отново блесна острието на скалпела, който размахваше Хектор. Неволно си представи как това острие потъва в обезглавените тела на Соня и Вонда и изрязва оттам нужните органи… В момента перфузионният апарат със сигурност запълваше бъбреците на Вонда с разтвора на Белцер, същото беше станало и с органите на Соня… Каква мрачна ирония на съдбата! Близнаците разполагат с органи за трансплантация, а той отчаяно търси такъв… И е готов на убийство, за да го получи… Дали Махур не му предлага бъбрек от запасите на Бонита?!

Вдигна ръка и притисна слепоочието си. Не, това бе невъзможно! Това бе в разрез с всичко човешко! Тук ставаше въпрос за органи на хора, които беше познавал лично. Хора, станали жертва на хладнокръвно убийство. Що за чудовища са тези близнаци?! Все още нямаше отговор на този въпрос, но беше твърдо решен да го получи.

Лицата им отново се появиха пред очите му и той неволно потръпна. В блясъка на кехлибарените им очи нямаше нищо човешко. Ярки като луни, студени, жестоки, безмилостни… Естрела Лайес бе права: тези двамата наистина бяха чудовища, които нямаха нищо общо нито с Бог, нито с човешкия род…

Час и четвърт по-късно Кроукър паркира пред болницата „Роял Поинсиана“. Мустангът с колекционерска стойност на Махур беше на мястото си и действително изглеждаше фантастично. Неволно си помисли, че трябва да му купи калъф. В противен случай жестокото слънце на Флорида бързо щеше да прогори боята, да превърне тапицерията в няколко парчета избелял плат, да напука гумените уплътнения… Стана му неприятно, че мисли за колата като за своя собственост. И си даде сметка, че твърде скоро трябва да реши какво да прави с нея.

Отвори жабката на тъндърбърда, измъкна мек парцал и старателно избърса волана и кожените седалки, изцапани с кръвта от раните и драскотините по тялото си. Минаваше осем и половина. По всичко личеше, че героичните му усилия бяха отишли на вятъра. Номерът на микробуса на близнаците не означаваше нищо — според компютъра на пътната полиция той принадлежеше на седемгодишна хонда сивик, регистрирана в община Дейд. От опит знаеше, че ченгетата отдавна са се отказали да издирват откраднатите регистрационни номера, тъй като това се случва десетки пъти на ден…

Нямаше нищо чудно, че братята Бонита карат микробус с крадени номера. Кроукър вече беше наясно, че действат професионално, с необходимите предпазни мерки. От тях се излъчваше зло, властно и неотменимо като смога над големите градове. Неволно се замисли върху някои любопитни подробности по време на двете си срещи с Антонио… Любовта ни кара да вършим неща, за които нямаме обяснение — беше казал той. — Любовта ни променя дори тогава, когато нямаме никакви намерения да се променяме… Как се тълкуват подобни изявления? Отговарят ли на истината? Нима Антонио действително е обичал Роза Милагрос? Не, изключено! Той я беше убил. Двамата с Хектор бяха отрязали главата й като на пиле! Случи се така, че тази жена ми бе отнета… От Бога, може би от Съдбата , беше споделил Антонио. Какво означаваше това? Близнаците положително бяха напълно лишени от човешки емоции. Но въпреки това изглеждаше потиснат от убийството на Роза… Сега те чакат… Роза и Соня са заедно и чакат… Защо му е било нужно да прави подобни признания, при това пред един напълно непознат човек? Спомни си блестящия и пронизителен поглед на Антонио след тези думи и неволно потръпна. И Бени и Естрела Лайес са убедени, че духът на Хумаита Милагрос живее в мен — рече си Кроукър. — Нима и Антонио е забелязал това? Затова ли каза, че е обречен? Това ли беше смисълът на последните му думи: „Зная, че и Роза не би могла да ме спаси… Вършил съм отвратителни неща и продължавам да ги върша…“