Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

А след това си спомни предупреждението на Естрела: да не повтаря грешката на Хумаита, който си въобразил, че вижда нещо човешко в близнаците… Грешка, която му беше струвала живота. Пръстите му несъзнателно стиснаха магическия камък. В душата му отново нахлу чувството за пълна безпомощност пред неизвестна сила. Същото, което го бе обзело, докато погребваха Соня…

Действието беше единственият начин да се изтръгне от мрачните мисли. Отвори багажника, извади плика с покупките от „Гап“ и се насочи към мъжката тоалетна във фоайето. Там изми кръвта от лицето си и облече чисти дрехи. Никой не му обърна внимание, вероятно защото беше влязъл през входа на спешното отделение.

Но когато се отправи към асансьорите на главната сграда с намерението да се качи в отделението за спешна хемодиализа, насреща му изскочи Бени.

— Господи Исусе, amigo! — изръмжа той, явно побеснял. — Къде, по дяволите, ходиш? — Стисна лакътя му с пръсти като стоманени клещи, отведе го настрана и просъска: — Слушай, искам да зная какво означава всичко това, по дяволите!

Изглеждаше разярен, но Кроукър изобщо не се впечатли.

— Какво по-точно имаш предвид? — спокойно го попита.

— Имахме уговорка, проста и ясна, нали така? За плаването, което ни предстои. После ти ми звъниш, дявол знае откъде, и се измъкваш. Искам да зная защо! Какво ти е надрънкал за мен оня мръсник Рубине?

— Първо си махни ръката.

— Само след като отговориш на въпроса ми! — изръмжа Бени и затегна хватката си. — Хей, amigo, събуди се! Тук няма шега! Когато имам споразумение с някого, аз очаквам то да бъде изпълнено!

— Ти май ме заплашваш, а? — процеди Кроукър.

— Мисли каквото искаш!

— Мислех, че ние с теб сме приятели, Бени…

— Приятелите държат на думата си! — гневно отвърна онзи и се изплю на мраморните плочки.

— И не лъжат — подхвърли той. — Какво сте намислили вие двамата с Махур?

— С кого?

— Вече ти казах с кого — тежко го изгледа Кроукър. — Адвокатът на име Марселус Рохас Диего Махур!

— А аз вече ти отговорих: не познавам никакъв Махур!

Стоманените пръсти на протезата се стегнаха около китката на Бени.

— Не познаваш най-големите наркотрафиканти на Латинска Америка, така ли? Не познаваш хората, които ги представляват тук? И май очакваш да ти повярвам!…

В очите им светеше гняв. Приятелството беше забравено, изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се нахвърлят един срещу друг.

— Хайде, пусни ме! — изръмжа Лю и усети как кръвта започва да пулсира в слепоочията му. — Не ме принуждавай да върша глупости.

— Съветвам те да обмисляш постъпките си предварително, amigo!

Кроукър бавно увеличи натиска на стоманените си пръсти и парагваецът се принуди да го пусне.

— Не зная какво, по дяволите, става с теб — изръмжа и натисна копчето на асансьора. — Но се оттеглям, тъй като продължаваш да ме лъжеш!

— Я стига! — Бени застрашително пристъпи напред. — Няма да се измъкнеш, преди да съм свършил! Сделката си е сделка! Никой не може да върти номера на Бени Милагрос! Никой, comprende? Затова ще те накарам да си изпълниш обещанието и ще…

— Как ще стане това? — попита, докато влизаше в кабинката. — Може би ще изпратиш своите колумбийски приятелчета да ме пребият до смърт?

Бени скочи напред, пъргав като тигър. Рамото му успя да се вмъкне между затварящите се автоматични врати, те просъскаха и се отвориха. Но Кроукър го посрещна с добре премерен удар в гърдите, тялото му се люшна назад. Ново съскане и вратите се сключиха под носа му.

Горе той излезе от кабинката и спря за миг. Трябваше му време, за да се поуспокои. Беше обезпокоен и разстроен от разправията с Бени. Какво стана между тях? Сякаш изведнъж започнаха да говорят на различни езици, всеки решен да постигне това, което е намислил… Дори по-лошо — никой от двамата не чуваше аргументите на другия, единственото, което правеха, беше да си разменят заплахи… Забравиха дългите часове, прекарани заедно на борда на „Капитан Сумо“, зародилото се там приятелство изглеждаше като далечна, отдавна отминала илюзия. Да, илюзия, тръсна глава той. Защо иначе човек като Бени ще побеснее заради някакво нощно плаване? Толкова ли бе важно то за него?

Преди няколко месеца, по време на продължителен риболов из блатата, Кроукър бе ухапан от гърмяща змия. „Усещам напрежение у теб — рече му Каменното дърво, докато разрязваше раничката. — Не се тревожи, отровата ще напусне тялото ти за броени минути…“ „Това може би се дължи на факта, че в живота на всеки от нас твърде много въпроси остават без отговор“ — беше отвърнал Кроукър. „Значи не задаваш правилните въпроси“ — отсече индианецът.