Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Бих казал, че пострадах от прекомерно излагане на въздействието на живота, особено на неговата невидима част — усмихна се. — Но няма нищо сериозно. Стански не само поговори с мен, но и се погрижи да покрие тялото ми с лепенки… Имайки предвид какво се говори за него, би трябвало да съм доволен, че не поиска хонорар…

После със сериозно изражение на лицето потупа тънката папка.

— Джени, от вас искам само едно — тихо промълви. — Да ми кажете дали това е билетът, с който Рейчъл ще се върне обратно към живот! — Погледна я в лицето и добави: — Но откровено, без общи приказки!

Тя се поколеба, личеше, че обмисля чутото. За да се превърнат в полубогове, лекарите обикновено работят дълго и упорито. А когато най-сетне покорят този връх, те трудно приемат да го напуснат.

— Добре — въздъхна най-сетне тя. — Ще говоря открито, независимо от последствията.

— Благодаря.

— Има защо — намръщи се и сведе очи към папката в ръцете си. Помълча малко, после добави: — Надявам се, че намеренията ви да използвате нерегистриран орган не са сериозни…

— Зависи — отвърна той. — Какво мислите за тези документи?

— Изглеждат автентични, но…

— Ако е така, аз ще използвам този орган! — отсече Кроукър.

— Казах „но“… — погледна го Джени Марш и в очите й се появиха зеленикави отблясъци.

— Никакво „но“! — леко повиши тон той. — Става въпрос за живота на Рейчъл!

Тя също повиши глас:

— Имам причини да кажа „но“, Лю! И то е свързано с един прост факт: вие не знаете откъде идва този бъбрек!

Почука сгънатите на руло листове:

— Според тези документи идва оттам, откъдето всички вземат органи за трансплантация — Националния център за обмен на органи.

— Вярно — кимна тя с някакъв особен блясък в очите. — Но не може да е истина. Толкова пъти съм преглеждала това, което съхранява компютърът на центъра, че го помня наизуст. И мога да се закълна, че там няма такъв бъбрек! — Ръката й с документите леко се повдигна: — Последната проверка направих преди два часа, в паузата между операциите… Никой не може да ме убеди, че информацията е била допълнена за толкова кратко време! А това означава само едно: този бъбрек е нерегистриран и следователно незаконен!

Кроукър усети слабост в коленете, а болката, натрупала се през този тежък ден, изведнъж го връхлетя с пълна сила.

— За Бога, Джени! — простена. — Не можете да постъпите така с Рейчи! Нали ми казахте, че бихте помислили за евентуална трансплантация на нерегистриран орган?

— В миг на слабост, а може би и на лудост — отвърна тя. Лекото объркване в очите й бързо се стопи. — Сега това е без значение, тъй като възвърнах здравия си разум. Дори няма да се докосна до нерегистриран бъбрек!

— Въпреки че той ще спаси живота на Рейчъл?

— Да — отвърна решително.

Напрежението помежду им можеше да се пипне с ръка. Джени имаше силен характер и държеше на принципите си. Това бе хубаво, но в момента едва ли бе от полза за някого. Все пак не ставаше въпрос за нейната племенница. Не ставаше въпрос за момиче, което е изгубила преди много години и е открила отново благодарение на чудо… За нея всичко това не бе втори шанс, единствена възможност да изгради отново отношения, които цял живот са й липсвали. Всичко това се отнасяше за Кроукър. И именно по тази причина мисълта отново да изгуби Рейчъл, този път завинаги, му се стори непоносима…

— Зная, че сте готов да преобърнете земята за нея, Лю — тихо промълви тя. — Изписано е на лицето ви. Но трябва да се вслушате в думите ми: ако този бъбрек е нерегистриран, вие просто не можете да го използвате! Сторите ли го, ще станете съучастник в тежко престъпление, ще направите грях, за който прошка няма!

В зелените й очи светеше решителност и той разбра, че положението е сериозно. Какво става, когато на пътя на неудържима стихия се изпречи неподвижен обект?

Но най-много му тежеше фактът, че тя бе абсолютно права. Отново си спомни за Антонио и Хектор — злодеите, които събираха човешки органи с лекотата, с която се берат гъби. Не би могъл да стане съучастник на подобно отвратително престъпление, но ако в твърденията й? Махур, че бъбрекът е редовен, имаше поне капчица истина, той бе длъжен да отиде докрай, въпреки последиците…

— Ами ако все пак е редовен? — попита Кроукър.

— Това са напразни надежди, Лю.

Младата лекарка му направи знак да я последва и пристъпи към близкия компютърен терминал. „Лекарите имат пръсти на музиканти — каза си той, докато наблюдаваше движенията й. — Всеки от тях действа независимо от останалите, човек остава с впечатление, че имат не две, а десет ръце…“