Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Това беше отдавна, Люис. Времената се менят, хората също…

— Слушай, Бени…

— Трябва да вървя, Люис. Извинявай. Току-що пристигна делегацията от Колумбия, която очаквам. Ще се чуем по-късно, amigo. И внимавай с кого се срещаш…

— Бени, не съм сигурен, че ще съм на линия за онова пътуване, за което говорихме вчера…

Отвърна му мълчание, но парагваецът не беше прекъснал. Няколко секунди по-късно се чу раздразненият му глас:

— Хей, amigo, какво ти става? Знаеш, че разчитам на теб!

— Зная, Бени. Но се появи нещо непредвидено и…

— Чакай да се разберем! Ти ми обеща! Това пътуване е много важно за мен! Какво толкова се е променило от вчера насам, по дяволите? Знаеш ли какво ще ти кажа, amigo?

Имам чувството, че даваш ухо на малките отровни оси, които бръмчат под шапката ти!

— Нямаш предвид Раф, нали?

— Хайде да се видим! — отсече Бени. — Само двамата! Шибаните колумбийци могат да почакат! И без това не правят нищо друго, освен да се зъбят един на друг като улични псета!

— Добре — кимна Кроукър. — Ще те чакам във фоайето на болницата „Роял Поинсиана“ в Палм Бийч.

— Хубаво. Ще бъда там след около час и половина. Един съвет, аз предпочитам да зная, че междувременно няма да разговаряш с никого!

— Например с Раф, така ли?

Но връзката вече беше прекъснала.

Той бавно остави телефона. Какво ставаше, по дяволите? Очевидно между Бени и Раф имаше някакви търкания. Освен това Бени отрече да познава Махур, въпреки че плащаше сметката на мобифона му. Защо лъже този човек? Защо е толкова важно среднощното плаване? Такъв Кроукър не го беше виждал никога…

С усилие на волята си напомни, че не знае нищо за голяма част от живота на Бени. Въпреки че бяха станали доста близки… Всеки ден го очакваха изненади. Зави му се свят при мисълта, че парагваецът има някакви скрити цели и именно заради тях търси приятелството му…

Слезе от колата и прибра компютъра в багажника. От тайника измъкна известно количество дребни предмети от метал и пластмаса, които разпредели по джобовете си. След което изхвърли от главата си всички въпроси, на които нямаше отговор. Предстояха по-неотложни неща.

Минаваше седем вечерта, агенцията за автомобили под наем „Голд Коуст“ беше затворена. Вонда работеше точно толкова, колкото й плащаха.

С бавна крачка заобиколи сградата, проправи си път сред кофите за боклук и пристъпи към задната врата на агенцията. Живачната лампа на близкия уличен стълб заливаше всичко с ярка, студена светлина. Наложи се да я подложи на известна манипулация. Клекна в основата на стълба, ноктите на протезата му изскочиха от леглата си и изиграха ролята на електротехнически клещи. Три-четири минути по-късно лампата примигна и угасна, всичко наоколо потъна в непрогледен мрак.

Както можеше да се очаква, задният вход на агенцията беше свързан с алармена инсталация. Тя също бе подложена на съответната манипулация. Металната кутия на „Бел Саут“ беше до вратата. Един поглед му беше достатъчен, за да установи, че алармата е вързана директно за телефонните кабели. Прекъсна ги с помощта на металните си нокти и минута по-късно вече беше във вътрешността на сградата. Агенцията за коли под наем беше тъмна, светлина проникваше единствено през витрината. Миришеше на прах и нагрети електронни платки.

Кроукър безшумно се промъкна до гишето за обслужване на клиенти. Плотът беше покрит с обичайните за всяко работно място дреболии — снимка на бейзболния отбор „Маями Хюрикейнс“, пластмасова кутия за писалки, поставка за кламери. На лавицата под бюрото имаше стар, надупчен от молци дамски пуловер, до него бяха подредени шишенца с лак за нокти, в дъното се виждаше малък сгъваем чадър.

Насочи вниманието си към компютърния терминал. Понечи да го включи, но ръката му замръзна над клавишите. От монитора лъхаше топлина. Напрегна поглед към циферблата на часовника си. Седем и осемнадесет. Вонда беше казала, че затварят точно в шест и половина. А това означаваше, че дори и да се беше забавила известно време, терминалът би трябвало отдавна да е изстинал.

Включи го. На екрана се появи обичайният списък на софтуера от програмата, която използваше агенцията. И нищо повече. Никакви директории, никакви файлове, никакви списъци с имена на клиенти. Програмата беше девствено чиста, такава, каквато е била в деня на своето инсталиране… Някой беше изтрил цялата информация в твърдия диск. Съдейки по затоплената машина, това беше станало най-много преди петнадесетина минути…