Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Лю разбра, че ходът на мислите му протича по начина, по който беше говорила жената, умряла преди пет години. Бавно се отдръпна от прозореца, изчака очите му да свикнат с мрака и го видя. Беше се свил в ъгъла, сякаш искаше да се скрие от ударите на съдбата.

— Вярваш ли в духове? — попита Кроукър.

— Бих искал да вярвам — отвърна той и кехлибарените му очи светнаха в мрака.

Разбира се. Това момче би дало всичко, което има, за да чуе отново гласа на любимата си. Дори и насън…

— Те и двете чакат, нали? — прошепна Карлито. — Роза и Соня… Заедно са и чакат…

Чул това име, Кроукър усети как го пронизва електрически ток.

— Нейното име беше Роза, така ли? — пресипнало попита.

— Si. Роза Милагрос…

Господи Исусе! Ето откъде се познаваха с Бени! Това момче е било влюбено в сестра му, а близнаците Бонита са я обезглавили!

Сега вече можеше да разбере странното му поведение. Горкият Карлито беше преживял отново убийството на Роза, но този път жертвата беше сестра му!

Кехлибарените очи бяха широко разтворени. Думите излитаха от устата му накъсани, присъствието на Кроукър очевидно беше забравено:

— Върху мен тегне проклятие!… Зная това… Роза искаше да ме спаси… Но аз вършех отвратителни неща, продължавам да ги върша и сега…

Високото и гъвкаво тяло на младежа изведнъж се освободи от вцепенението. Той безшумно прекоси дневната. Външната врата се затръшна зад гърба му.

Кроукър излезе на магистралата И-95 и пусна една касета на Иън & Дийн с най-известните им хитове. Мелодичната музика от края на шейсетте беше особено подходяща за настроението му. Около него летяха спортни коли — повечето от моделите „Камаро“ и „Файърбърд“, любителите на силни усещания в тях натискаха педала докрай в мига, в който виждаха пролука в многолентовото движение. И както си му беше редът, засичаха по-кротките шофьори на сантиметри… Но който е свикнал да кара по И-95, бързо забравя статистиката за тежките катастрофи по магистралите.

Искаше да обмисли подробно неочакваното разкритие, че братът на Соня е бил влюбен в Роза, сестрата на Бени. Каква е била неговата роля в тази сложна и объркана мрежа? Ясно бе само едно: той знае много повече за Хектор и Антонио, отколкото беше споделил.

Но най-странното беше, че в момента, в който Карлито излетя от къщата на Соня, той изпита усещането, че черните облаци над главата му се разсейват и изчезват…

Напусна магистралата на изхода за булевард „Атлантик“ и пое на запад. Иън & Дийн завършиха „Градът на сърфовете“ и подеха „Новата ученичка“. Преди вечерята с Джени Марш в Уест Палм Бийч трябваше да се отбие на още едно място. Свърна в паркинга пред търговския център на магистрала 441 и спря музиката.

Извади портативния компютър и провери дали има отговор на запитването относно телефонния номер, който му бе дал Махур. На екрана се изписаха няколко реда информация. Номерът се оказа на клетъчен телефон. В това нямаше нищо странно. Странното беше друго — абонатът не беше Махур, а някой си господин Бенито Милагрос…

Бени.

Утре в полунощ той щеше да предприеме своето странно плаване. Утре в полунощ в Маями трябваше да пристигне и Хуан Гарсия Барбачена…

Кроукър остана дълго на паркинга, от двете страни на който фучаха коли. Черни палми се поклащаха на фона на индиговото небе. Осветлението от мощните живачни лампи падаше върху покривите на паркираните коли като сребристо сияние. Затъмнените витрини на „Оръжеен клуб «Маргейт» — лъкове и пистолети“ отразяваха надгробните камъни от гранит на съседния магазин. Това го накара да си припомни гробището, където беше разговарял с Махур, както и всичко, което трябваше да стори, за да спаси живота на Рейчъл. Набра номера на Бени.

— Hola!

— Здрасти, Бени, аз съм…

— Amigo! Какво става? Нещо ново около племенницата ти?

— Нищо — отвърна му и усети, че стиска апаратчето с прекалена сила. — Бени, познаваш ли адвокат на име Махур?

— Не.

— Марселус Рохас Диего Махур…

— Не, Люис. Ако бях чувал подобно име, едва ли щях да го забравя…

— Но Раф го знае…

— Рубине? — В гласа му се появи едва забележимо напрежение. — Каква работа имаш с него?

— Срещнах го случайно. Той каза, че въпросният адвокат поддържа тесни връзки с големите трафиканти на наркотици…

— Значи е така — отвърна хладно и предпазливо Бени. — След като Рубине го казва…

— Вие двамата не бяхте ли близки? Доколкото съм осведомен, ти си бил готов да го подкрепиш за втори кметски мандат…