Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър се обърна и тръгна към кухнята. Не толкова, за да се отърве от потискащото присъствие на хлапака, колкото за да утоли жаждата си. В шкафа имаше наченат стек с бира „Корона“, но не му се искаше да го сложи в лед, тъй като това означаваше да използва хладилника все още оплескан с кръвта на Соня. Вместо това взе една начената бутилка текила „Куерво Голд“ и напълни две чаши. Върна се в дневната и тикна едната от тях в ръката на Карлито.

Отпиха по глътка, после Кроукър рече:

— Искам разрешението ти да остана тук.

Думите му прозвучаха така, сякаш го молеше за ръката на сестра му.

Младият мъж прибра ножа, сведе очи към бледожълтата течност в чашата си и промърмори:

— Не искаш малко… — Направи кратка пауза, после вдигна глава: — Но и не вършиш малко. Както за Соня, така и за мен…

— Ценя това, което каза — кимна Лю, после рязко смени тон: — В момента се опитвам да установя дали близнаците Хектор и Антонио Бонита имат нещо общо с убийството на сестра ти… Познаваш ли ги?

— Виждам, че вече си започнал своето разследване — отвърна Карлито и се отпусна на дивана. Заблуден слънчев лъч докосна лицето му и запали малък пожар в червеникавата му коса. — Какво те кара да ги подозираш?

— Начинът, по който е извършено убийството. Доколкото съм чувал, обезглавяването е техен специалитет…

Кехлибарените очи бяха спокойни.

— Какво знаеш за Хектор и Антонио?

— Недостатъчно — отвърна му и се настани на отсрещния стол.

— Преди около пет години имах общ бизнес с тях.

— Пет години? Значи познаваш и Бени Милагрос.

Карлито седеше абсолютно неподвижен, само една тънка веничка пулсираше над яката на скъпото поло.

— О, да — промърмори след дълга пауза. — Познавам Бенито, при това много добре. — Главата му помръдна, кехлибарените очи проблеснаха за миг: — Ти приятел ли си с него?

— Може би.

— Предпазлив си и това е хубаво — кимна Карлито. — С човек като него предпазливостта никога не е излишна.

— Какво искаш да кажеш?

Младият мъж сякаш не го чу. Очите му бяха замислени, ръката му бавно повдигна чашата с текила към устните.

— Трябва да знаеш някои неща за близнаците Бонита — проговори най-сетне, преминавайки на чист литературен испански. — Техният бизнес включва всичко, което носи голяма печалба, независимо от степента на риска. Наркотици, оръжие и муниции, контрабандни телекомуникационни и компютърни компоненти, полупроводникови чипове, проститутки, поръчкови убийства, бели робини… Да, дори това последното, което в наше време звучи малко странно… Характерна черта за всички тези дейности е липсата на пряк контакт с клиенти и доставчици. — Ръцете му се размахаха: — Отлично зная какво мислиш в този момент, детективе! Международни мошеници от тоя калибър винаги се крият зад мрежа от офшорни компании и фиктивните фирми. Това действително е така, но близнаците са крачка пред всички останали. Те не притежават нищо, абсолютно нищо. Подставени лица ръководят дори офшорните им компании и фиктивни фирми, при това с доста голяма свобода на действие. Докато се представят добре, братята не ги закачат. Редовно им изплащат заплатите, като прибират шейсет и пет процента от печалбата. Други тридесет и два-три отиват за реинвестиции и ако си умен, ама много умен, можеш да докопаш някъде между три и пет процента!

— Май говориш за себе си — подхвърли му.

— Схемата е изпипана съвършено — продължи стройният млад мъж, въпреки че добре чу забележката му. — Колкото по-добре управляваш компанията им, толкова по-голяма свобода получаваш и в крайна сметка неизбежно попадаш в плен на илюзията, че упражняваш истински контрол. Разбира се, всичко това е фалшиво. На практика не си нищо повече от обикновена пионка, поставена там, за да печели пари за братята. Ако вършиш това, всичко е наред. Прибираш си мизерния процент и си свиркаш. Но ако не достигнеш предварително спуснатите показатели, братленцата пристигат и те превръщат в инвалид. При това бавно и с огромна наслада… По тази причина си принуден да работиш на границата на риска и правиш всичко възможно да изпълниш плана… Това нерядко води федералните ченгета на прага ти и тогава става наистина страшно. Поемаш цялата тежест на удара, тъй като Бонита нямат абсолютно нищо общо със законите, които си нарушил… Ако имаш глупостта да писнеш и да изпееш имената им като оправдание, животът ти свършва бързо, по един не много приятен начин…

— Например като се разделиш с главата на раменете си — подхвърли му.