Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Питието в чашата му изчезна, той отново посегна към каната. Пръстът му се насочи към протезата.

— Вярно ли е това, което разправят? — попита и се приведе в количката си.

Кроукър знаеше какво има предвид.

— Понякога чувствам пръстите си като истински. А често сънувам ръката си здрава и красива като напъпила роза…

— Знам кво е — кимна Лайес. — Бях електротехник в „Садърн Бел“, но паднах от един шибан стълб… Глупав инцидент! — Месестите му юмруци се стовариха върху бедрата. — За известно време ме направиха контрольор, но не беше същото. Знаеш кво имам предвид. Хората сигурно са искали да ми помогнат, но работата беше шибана — по цял ден трябваше да ровя из разни бумаги и да зяпам в компютрите… Исусе, по-добре да се гръмне човек, отколкото да търпи всичко това до пенсия! — Пръстите му отново започнаха да галят бицепса. „Вероятно по този начин се успокоява“ — рече си Кроукър. — Все питам Естрела не иска ли да се върне в Парагвай… Аз самият с удоволствие бих се разходил дотам. От нея съм слушал толкова истории за тая страна, бих искал да я видя на живо… — Направи гримаса: — Асунсион бил опасен град, но едва ли може да се сравнява с това тук… Мога да ти кажа, че не пускам Естрела да отскочи дори до булевард „Бискейн“ след мръкване… А какво беше едно време? През петдесетте и шейсетте човек можеше да се разхожда по цяла нощ из този район… Ами „Клуб 8600“? — Безцветните му очи се спряха върху лицето на Кроукър: — Най-страхотното място, което някога е съществувало! Отворено през цялата нощ, с качествено къркане… А сутрин, точно в седем, всички пияндета ги изхвърляха на улицата, за да почистят. Там се ражда лафът „дай да го осемдесетишестим тоя“, а не в шибаните книги!

— Бих искал да ви задам един въпрос, господин Лайес — прекъсна тирадата му. — Става въпрос за вчера следобед… Вие бяхте ли си у дома?

— Ами как? — Той разпери ръце и се усмихна: — Седях си тук и зяпах ЕСПН. Тъй ми минават дните, ама не се оплаквам…

— Сам ли бяхте?

— Да. Естрела е на работа от девет до пет.

— Да сте чули или видели нещо? — приведе се напред Кроукър.

— Абе, май ми се стори , че чух нещо…

— Какво?

Продълговатото лице на Лайес се сбърчи от напрежение. За страничния наблюдател изглеждаше така, сякаш иска да си отхапе носа.

— Абе, не знам — въздъхна. — Отначало помислих, че е кола, после реших, че идва от телевизора… Падам си по състезанията, знаеш… По-късно, вечерта, пак си го спомних. Тогава си рекох, че трябва да е било нещо като генератор.

— Генератор? А помните ли откъде идваше този звук?

— Някъде около къщата на госпожица Вилалобос…

— Отпред?

— Тц — поклати глава той. — И тъкмо в това е странното… Някъде между нейната къща и моята…

Там Кроукър и Бени бяха открили двете успоредни линии върху тревата.

— Какво според вас може да издава подобен звук, господин Лайес?

Домакинът опря студената чаша до кожата си.

— Мисля, че идваше от онзи микробус без прозорци.

Кроукър застина.

— Какъв микробус?

— Бял. Беше спрял на площадката пред къщата й.

— В колко часа ги видяхте?

— Чакай да видя… — Канибалската гримаса отново се върна върху лицето на домакина. — Бих казал, че беше след един и преди два и половина. Помня кога какви състезания гледам и така се ориентирам за времето…

Приковал поглед в лицето му, Кроукър попита:

— Само цвета на микробуса ли запомнихте? Каква марка беше, какъв модел? Случайно не видяхте ли някоя цифра от номера?

— Бял беше — промърмори Лайес. — Номер от Флорида, помня го по оцветяването. Не му знам марката, но със сигурност беше американски, а не от ония японски лилипути.

— Някакви надписи по каросерията? Име на фирма, или нещо подобно?

— Не. Нищо такова не видях.

— Друго?

— Чакай, сетих се! — светна лицето на домакина. — Отзад имаше една малка лепенка… Кръг и вътре в него нещо като триъгълник…

Вместо да се върне в къщата на Соня, Кроукър скочи в тъндърбърда и потегли към Нестор, чийто адрес получи от компютърния терминал на „Бел Саут“. Шофираше, без да чува музиката от включеното радио, замислен за лепенката на белия микробус, която бил забелязал господин Лайес. Триъгълник в окръжност! Тази фигура беше изрисувана с кръв в хладилника на Соня. Един от четирите магически символа на лечителите гуарани. Дядото на Бени беше посветил близнаците Бонита в свято тайнство, но те не бяха станали лечители, а злодеи.

За разлика от повечето къщи в Ел Портал, които бяха спретнати, чисти и свежо боядисани, жилището на Нестор просто плачеше за ремонт. „Бижу за домашния майстор“ би била най-подходящата обява, в случай че някоя агенция за недвижими имоти я включи в списъка на продажбите си…