Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Извади ключа и го пъхна в бравата. Още от прага долови аромата на парфюма й.

— Соня?

За миг надеждата, че ще получи отговор, победи силата на разума, въображението взе връх над реалността. В гласа му се долови властна, нетърпелива нотка…

— Тук съм — промълви, без да го е грижа дали изглежда като глупак или не. — Върнах се…

Застоялият въздух беше тежък и лепкав, сякаш секунди преди жестоката си смърт Соня беше изсмукала кислорода от него. Кроукър направи кратка обиколка из къщата, отваряйки всички прозорци. После влезе в спалнята, изрита обувките си и се отпусна на леглото. Мекият следобеден ветрец разклащаше пердетата, сянката от предната веранда беше достатъчна, за да запази приятната прохлада на дома.

Ярките карибски цветове в спалнята пробудиха тъжни спомени в душата му, стана му мъчно. Извърна глава. През отворения страничен прозорец долиташе напрегнат глас, който задъхано коментираше повторението на поредната катастрофа от формула „Наскар“, показано на телевизионния екран.

Любопитството на Кроукър се пробуди, той стана и залепи нос за ситната мрежа против насекоми на прозореца. Между листата на грейпфрутовото дръвче ясно се виждаше тухлената фасада на съседната къща. Вътре някой беше включил телевизора си на канала ЕСПН… Хвърли поглед на часовника си, после му хрумна нещо.

Заобиколи леглото и тихо излезе навън. Почука на вратата на тухлената къща в съседство и усети как пулсът му се ускорява. Соня е била убита приблизително по същото време на деня — в ранния следобед. Може би ще се окаже, че съседът, запален телевизионен зрител, е чул или видял нещо… Тръсна глава и отново почука.

След известно време вратата се отвори, насреща му изплува човек в инвалидна количка с издължено лице. Беше прехвърлил петдесетте, мургав и плешив. Сплъстена сива коса имаше само около ушите и на тила му. Очите му бяха възпалени и воднисти, вероятно от постоянното гледане на телевизия. Раменете му бяха широки, а ръцете в скута — здрави и жилести, с дебели пръсти.

— Какво обичате? — попита той. Коментаторът на ЕСПН зад гърба му задъхано говореше за линейки, жълти флагове и смачкани болиди.

— Извинете, че ви откъснах от това, което гледате — каза Кроукър и протегна ръка. — Казвам се Лю Кроукър и съм приятел на Соня Вилалобос, съседката ви…

— О, знам я, макар че съпругата ми я познава далеч по-добре — отвърна инвалидът и пое ръката му. — Аз съм Лайес, Пабло Лайес. Моля, влезте. Нямам нищо против малко компания. — Забеляза биохимичната протеза на Кроукър и кимна: — Може да се намери и нещо разхладително.

За разлика от слънчевата и весела къща на Соня, тази беше мрачна и тъмна. Прозорците бяха скрити зад плътни завеси на бели и кафяви райета, окачени на алуминиеви корнизи. Всичко беше в различни оттенъци на кафяво. Стаите бяха чисти и подредени, но мебелировката — закупена някъде през шейсетте, беше занемарена не по-малко от грейпфрутовото дръвче навън. Тъмнокафявите дивани плачеха за нова тапицерия, двете кресла в същия цвят имаха нужда от нови облегалки, а краката на масата за хранене бяха толкова издраскани, че приличаха на оголени кости.

Лайес придвижи инвалидната си количка по голия под. Изчезна в кухнята, а минута по-късно се появи отново. В скута му имаше поднос с голяма пластмасова кана, вероятно пълна с лимонада, до нея — две евтини чаши с цветчета.

Главата му кимна по посока на издрасканата масичка за кафе:

— Бихте ли ми помогнали?

Кроукър вдигна портативния компютър, настроен на Интернет.

— Когато ЕСПН стане тъпа, имам навика да се разхождам из Интернет — поясни мъжът, постави подноса на масичката и прекъсна звука на телевизора с помощта на дистанционното. — Там има толкова интересни неща… — Личеше обаче, че не иска да пропусне нищо от катастрофата на автомобилната писта. — Човек може да получи огромно количество информация, но какво е тя, когато не можеш да я приложиш на практика? Някога аз бях от онези, които обичат да прилагат наученото в практиката, знаете…

Напълни двете чаши с ледена течност, подаде му едната и намигна:

— Прилича на лимонада „Кий“ и мирише на такава, но на практика съдържа и нещо, което е по-силно от магарешки къч!

Кроукър жадно отпи, в следващата секунда се стовари на близкото канапе с насълзени очи. „Питието не е лошо — рече си. — Трябва да взема рецептата за Бени…“

— Домашен ром, синко. Петдесет градуса, точно както се полага… — Лайес се разсмя и поглади с пръст могъщия си бицепс. — Моята Естрела го прави, ако щеш вярвай… — После размаха ръце: — Но жената ми е златна, бива я за всичко. Лекува болно тяло и болен дух. Всички я знаят…