Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

После усмивката му помръкна:

— Но има и по-лоши неща… Наркоманията се възражда, особено употребата на хероин. — Погледна го и мрачно поклати глава: — Като се замислиш за всичко това, веднага схващаш, че става въпрос за една инвазия срещу културните ни ценности…

Напуснаха хладната сянка на търговския център и се потопиха в топлия, натежал от влага и ослепително слънце въздух на крайбрежната улица. Насочиха се към паркинга. Кроукър се колебаеше дали да замесва някого в нововъзникналата ситуация с адвоката Махур. Отчаяно се нуждаеше от информация, а до него крачеше човекът, който беше подвижен справочник на всичко свързано с хора и събития в Южна Флорида. По време на кметския си мандат в Маями Раф Рубине беше имал достъп до поверителна информация, засягаща не само столицата, но и целия щат. В неговия случай „достъп“ означаваше, че познава дори калта под ноктите на всички по-важни личности във Флорида, а вероятно и на доста хора в Централна и Южна Америка…

Навалицата намаля.

— Искам да те питам нещо — реши се накрая.

— Казвай.

— Познаваш ли адвокат на име Марселус Рохас Диего Махур?

В очите на Рубине се появи тревога.

— Хей, compadre, това обикновено любопитство ли е, или нещо по-особено?

— Второто.

Той облиза устните си.

— В такъв случай трябва да те попитам в какво си се забъркал… — В очите му имаше любопитство и някакво особено напрежение.

— Още не съм сигурен — призна Кроукър. — Но ти не отговори на въпроса ми. Какво знаеш за тоя тип?

Рубине насочи поглед към далечния край на улицата — там, където служители на фирмата Ти Джи Ай паркираха колите на клиентите си.

— Въпросният адвокат е известен с добрите си отношения с колумбийските наркобосове, но не с тези, които наскоро бяха спипани при съответната вестникарска шумотевица. Клиентите му са изключително дискретни, все едно, че ги няма. Дори професионални сплетници като „Твърда корица“ не подозират, че тези момчета живеят на грешната земя…

— Което ще рече?

— Което ще рече, че клиентите му са защитени на толкова високо ниво, че ако си покажеш носа там, моментално ще ти го размажат… А ако проявиш глупостта да задаваш прекалено много въпроси, ще те отнесат на носилка и имаш всички шансове да бъдеш забравен завинаги…

Кроукър се замисли върху чутото, после вдигна глава:

— А да знаеш нещо за човек на име Хуан Гарсия Барбачена?

— Не ми говори нищо — отвърна Рубине. Каза го прекалено бързо, нещо в очите му не съответстваше на равнодушния тон.

— Нали ще ми кажеш, ако чуеш нещо за човек с това име?

Сините очи останаха непроницаеми. Още един от триковете на политиците.

— Разбира се, compadre.

— Хей, Раф! — извика изгубил търпение. — Това съм аз, твоят приятел Лю! Бъди така добър и изключи машината за фъшкии!

— Каква машина, какви ги дрънкаш?

— Онази същата, на която има табелка с твоето име!

— Май прекаляваш, compadre!

— Извинявай, Раф — овладя се Кроукър. — Просто съм много притеснен…

— От какво? — Върху лицето на Рубине се изписа искрена загриженост. — Чуй ме, Лю… Преди време ти ме защити с гърдите си, а аз не забравям такива услуги… Ще направя всичко възможно да те измъкна от тежката ситуация, каквато и да е тя. Кажи само една дума и…

— Барбачена — прекъсна го решително. В яркосините очи се появи непонятно вълнение.

— Не те съветвам да се забъркваш с този човек, Лю…

— Страхувам се, че нямам друг избор.

— Наистина ли?

— Да, за съжаление…

Рубине замълча, тъй като наблизо се появи двойка възрастни хора с бели коси и бели маратонки, които бавно и някак мъчително се влачеха към колата си. После, очевидно изгубил търпение, дръпна Кроукър под сянката на редицата палми, които разделяха паркинга.

— Сигурен ли си, че знаеш какво вършиш, compadre? — попита.

В момента той не беше в състояние да слуша разумни съвети и предупреждения дори от човек като Рубине. Просто не можеше да си го позволи. Животът на Рейчъл висеше на косъм и ако премахването на някой си Хуан Гарсия Барбачена действително се окажеше единственият начин да спаси този живот, той щеше да го направи! Разбира се, Джени Марш може би щеше предложи и други възможности по време на предстоящата вечеря… Или пък някой от колегите на доктор Стански щеше да открие нужния бъбрек… Веднага обаче си даде сметка, че шансовете са нищожни, а ходът на събитията се развива в друга посока, независимо дали това му харесва или не… Ако довечера Джени Марш прецени, че документацията на органа е валидна, той ще се свърже с Махур и ще приеме офертата му… Времето на Рейчъл изтичаше…