Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Дотук чувам вашата версия и нищо повече — предпазливо подхвърли, макар да си даваше ясна сметка, че няма избор. За да живее, Рейчъл трябва да получи този бъбрек. Точка. Особено ако Махур казваше истината за Барбачена… Всичко опираше до собственото му чувство за морал и това беше нещо ново, напълно независимо от наистина смайващите познания на Махур по отношение на полицейското му минало. С едно обаче беше наясно: всичките убийства, които е бил принуден да извърши, имаха своето непоклатимо основание. Ситуацията с Хуан Гарсия Барбачена обаче беше коренно различна. Нуждаеше се от време, за да извърши своите проверки, необходимо му беше време и за размисъл. Но в момента точно времето беше най-дефицитната стока на пазара. Състоянието на Рейчъл не позволяваше абсолютно никакво протакане.

— Понякога човек е принуден да приема нещата на доверие — въздъхна Махур. — Повярвайте ми, сър, ние наистина сме загрижени за живота на вашата племенница!

— Трябва ми малко време — отвърна му. — Искам да поговоря с доктор Марш, а и да проверя документацията за органа…

— Двадесет и четири часа — отсече адвокатът. — Надяваме се, че след този срок ще бъдете готов за действие.

— Доктор Марш трябва да се увери, че органът действително съществува — възрази Кроукър.

— Това ще се уреди — усмихна се мъжът и леко кимна: — На гърба на моята визитка има един написан на ръка телефонен номер. На него можете да ме откриете по всяко време през следващите двадесет и четири часа. Това е един вид гаранция, сър. Доказателство за нашата добра воля… — После в очите му се появи хладина: — Двадесет и четири часа! Това е целият гратисен период, който ви отпуска моят клиент!

— Нещо много се е разбързал, а? — подхвърли той, превърнал се за миг в някогашния детектив.

— Това е от полза и за Рейчъл — сви рамене Махур. — По случайно съвпадение клиентът ми също е притиснат от времето… — Пристъпи към него и понижи глас, сякаш се страхуваше да не ги подслушват. Макар че това можеха да сторят само гларусите, които се виеха в кръг над главите им, или душите на мъртвите в близкото гробище: — Утре в полунощ, придружен от силна охрана, в Маями ще пристигне Хуан Гарсия Барбачена. Престоят му ще трае дванадесет часа, по време на които му предстоят изключително важни делови преговори. Часът и мястото на тези преговори се пазят в дълбока тайна. Но вие трябва да го ликвидирате именно в рамките на тези дванадесет часа!

Кроукър усети по гърба си студени капчици пот.

— Но това е абсурд! — възкликна. — Няма да имам време дори за…

— Спокойно, господин Кроукър — вдигна ръка адвокатът. — В момента, в който получа вашето съгласие, аз ще ви предоставя подробен пакет с инструкции. Той ще съдържа сведения относно маршрута на Барбачена, броя на бодигардовете му, вида и количеството на тяхното въоръжение. Освен това ще имате възможност да се запознаете подробно с предпочитаните от него храна, облекло, подслон и секс. Както виждате, нямаме никакво намерение да ви хвърляме на крокодилите…

— Виждам само, че сте прекалено уверени в себе си — изръмжа той.

— В живота на всеки човек има неизбежни събития — отвърна му и протегна ръка. Кроукър механично я пое, а адвокатът се усмихна и с изненадваща топлота добави: — Оставям ви мустанга без капчица съжаление, сър. Надявам се, че ще му се наслаждавате както трябва.

Кроукър остави адвоката на паркинга пред болницата и го видя да се качва в чисто нов линкълн континентал. Цветът му беше бледозелен металик, един от най-популярните във Флорида. Записа си номера на лимузината и паркира.

Отключи жабката и извади регистрационните документи на мустанга и талона за собственост. И двете бяха на негово име — с точния му адрес и номера на социалната му осигуровка. „Господи, има ли нещо, което тези хора да не знаят за мен?“ — запита се той. Формулярът за промяна на собствеността съдържаше едно-единствено име: Марселус Рохас Диего Махур. Нито следа от тайнствения му клиент…

Качи се в отделението за хемодиализа и бързо се насочи към бокса на Рейчъл. Край леглото седеше Мати, която го зърна през стъклото и безмълвно поклати глава. Промяна в състоянието на момичето нямаше. Стомахът му се сви от отчаянието, изписано върху лицето на сестра му.

Обърна се и влезе в стаята на дежурните. Оказа се, че Джени Марш е в операционната и ще се освободи късно следобед, тъй като има четири насрочени една след друга операции. Явно щяха да се видят едва вечерта в осем, според уговорката.