Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Другият мъж равнодушно повдигна рамене, но вътрешно кипеше. До този момент беше убеден, че горчилката от тази история е отдавна забравена, но се оказа, че не е така. Спомените за дон Родриго се надигаха в душата му като опасен ураган.

— Разбира се, всичко това е полуофициалната част от историята — промърмори Махур и бавно извърна очи към гроба на Тереза. — Нещо, което се знае, но не може да се докаже. Но някои хора са убедени (сред тях съм и аз), че вие сте знаели предварително кой е ликвидирал баща ви… Искам да кажа, че сте имали достатъчно време да приключите своето собствено разследване…

Замълча и го стрелна с поглед в очакване на потвърждение. Не го получи и продължи:

— В резултат сте се свързали с най-заклетия враг на дон Родриго и сте сключили сделка: продавате му ключовата информация, той предприема внезапна атака и завладява клана. А вашата награда е самият Родриго — гол и безпомощен, като на тепсия. Чиста работа, всички са доволни…

Кроукър бавно си даде сметка, че адвокатът насреща му цели, а и успява, да свърши нещо много повече от демонстрация на осведоменост за събитията, запазени като хербарий дълбоко в съзнанието му. Защото тези събития оживяваха, а заедно с тях се връщаха жаждата за мъст и омразата, които го бяха засмукали като окото на циклон… В онези дни бе готов на всичко, за да изправи убиеца на баща си пред правосъдието. И го беше сторил.

Махур отлепи мършавото си тяло от колата.

— На колко години бяхте, когато се случи това?

— На двадесет — дрезгаво отвърна той. — В случай, че всичко е станало така, както го описахте…

— О, станало е точно така — убедено кимна адвокатът и отвори вратата на мустанга. — Знаете го не по-зле от мен. — На устните му се появи лека усмивка: — Затова предлагам да си спестим малко време. Вие разполагате с необходимите качества, а те са решителност и изобретателност.

— Ако ми потрябват препоръки за работа, непременно ще ви се обадя! — язвително му подхвърли.

Адвокатът замислено го погледна. Беше съвсем ясно, че подобен сарказъм не може да го отклони от изпълнението на поставената задача.

— Знаете как стоят нещата, когато става въпрос за убийство — промърмори. — Човек или го може, или не. Толкоз. По мое мнение вие не само го можете, но и знаете как става това. Или, казано другояче, вие сте специалист в тази област.

— Способностите ми нямат значение — поклати глава Кроукър. — Ако съм убивал в миналото, съм имал дяволски силни основания да го правя. Първо, защото онези негодници напълно заслужаваха съдбата си, и второ — защото нямах друг избор.

— По отношение на Мартинес и Макгриф може би имате право. Но не и когато става въпрос за дон Родриго.

— Грешите — поклати глава той. — Донът беше изключително хитър, изплъзваше се като змиорка от всички капани, които му поставяхме. Сякаш знаеше предварително за тях… За другото сте прав: аз действително хвърлих огромни усилия по оперативната му разработка. Баща ми бе убит по негова заповед — в това бях дълбоко убеден. Но хората, които можеха да го докажат, бяха прекалено уплашени, за да дадат показания в съда. А дори да не беше така, донът пак щеше да се измъкне. Имаше свои хора в почти всички полицейски управления на Ню Йорк. И това го правеше недосегаем. Междувременно обаче продължаваха да измират деца, които купуваха дрогата му… Друг начин наистина нямаше.

Махур пристъпи към него, в силно затопления въздух се долови ароматът на одеколона му, примесен с миризма на пот.

— „Нямаше друг начин, той беше недосегаем…“ — повтори шепнешком. — Това означава, че донът е бил защитен от всички страни, нали?

А Кроукър усети как капанът щраква. Взря се в ясните кафяви очи насреща си и ясно улови напрегнатата решимост в тях.

— Хуан Гарсия Барбачена е също така недосегаем, защитен отвсякъде — отсече с категоричен тон, после ръцете му направиха изразителен жест, а от гърдите му се откъсна тежка въздишка: — Madre de Dios, тази гадна свиня хладнокръвно уби жена си в разцвета на живота й! Ако дори за миг допуснете, че е бил афектиран и не си е давал сметка какво върши, значи изобщо не знаете що за човек е той! Но аз ще ви го кажа веднага: един втори дон Родриго Импремата!

От притока на кръв лицето му заприлича на тъмен махагон. Кроукър ясно разбра, че за него Барбачена е виновен, независимо дали наистина е убил жена си или не. В този кратък миг му се стори, че наднича отвъд дебелата предпазна стена на човека насреща си, инстинктивно усети, че той не е само хладен и умен наемник, който преследва тлъсти хонорари. На всичкото отгоре се появи празнота в отличната информираност, която тоя тип непрекъснато демонстрираше: фактът, че до този момент не беше споменал нищо за връзките на Кроукър със СОБК, означаваше само едно — той не знаеше за тях…