Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Сутрешният душ имаше съвсем ограничен ефект, тъй като не беше сменял дрехите си вече два дни. Обзет от предчувствието, че скоро от тялото му ще започне да се излъчва миризма, която по сила едва ли ще отстъпва на лъчението на пръстените на Сатурн, Кроукър хлътна в „Гап“ и излезе оттам натоварен с бельо, два леки панталона, които не изискваха гладене, и половин дузина фланелки и ризи с къс ръкав в различни цветове. На изхода се сблъска с Раф Рубине — съдържателя на „Бара на акулите“.

— Хей, compadre! — прогърмя по навик великанът и хората започнаха да извръщат глави. „Този човек си е роден за политик“ — помисли Кроукър, Беше чувал, че по време на кметския си мандат Раф бе осъществил редица смели и изключително изгодни за управата на Маями проекти. Това му беше създало многобройни почитатели, които с радост биха му гласували втори мандат. Но той отказа да се кандидатира, без да дава на никого обяснения за това странно решение. „Политиците са като ченгетата — въздъхна Кроукър. — Никой не знае кой и кога ще прегори…“

— Точно ти ми трябваш!

Ухилен до уши и с добродушен блясък в сините си очи, Рубине го издърпа настрана от потока пешеходци. Беше облечен в бели джинси и риза с къс ръкав на синьо-червени ивици, а краката му бяха обути в удобни маратонки „Доксайдър“, без чорапи. Имаше страхотна фигура, бицепсите му бяха с размерите на бебешка главичка и караха жените да го заглеждат. Той обаче не им обръщаше никакво внимание.

— Вчера чух страхотен виц! — продължаваше да гърми Рубине. „Кръчмарите и политиците много си падат по вицовете, особено ако са и мръснички“ — рече си Кроукър. А Раф беше на първо място в списъка. Разполагаше с огромен запас вицове и ги сипеше като картечница. Може би ги научаваше от клиентите си…

— Един ескимос се качил на моторната си шейна и тръгнал за града — започна приятелят му. — Но малко преди да пристигне, шейната му се развалила и той я избутал до близкия сервиз. Монтьорът излязъл навън и дълго оглеждал мотора. „Май си духнал гарнитурата“ — рекъл най-сетне. „Тц — поклатил глава ескимосът. — Това по мустаците ми е скреж!“ 7 7 Игра на думи: seal на английски означава гарнитура, но и тюлен. — Б.пр.

— Този си го биваше, Раф — засмя се Кроукър. Приятелят му тръгна напред, маневрирайки сред тълпата. Главата и раменете му стърчаха доста над останалите минувачи. „Сигурно е бил трън в задника на кметските бодигардове“ — помисли си, потупа го по широкия гръб и добави: — Радвам се да те видя извън бара… Какво те накара да напуснеш любимото си заведение?

— Понякога се налага да обслужвам и себе си — ухили се едрият мъж. — Но отскачам на север главно за да видя как живее другата половина от света… — „Север“ в речника на Рубине беше всичко, което се намира отвъд Бока Рейтън. — Ами ти? Какво правиш тук точно в разгара на риболовния сезон? Клиентите сигурно чакат на опашка на пристана!

— Семейни проблеми. Племенницата ми е много болна.

— Съчувствам ти, compadre — сложи ръка на рамото му Раф. — Мога ли да помогна с нещо?

— С един бъбрек за трансплантация, който трябва да е съвсем здрав, а освен това и съвместим с организма й…

— Докато бях кмет, много хора ме мислеха за магьосник — въздъхна здравенякът. — Но не и в тази област. Съжалявам…

— Забрави. Това си е моя грижа.

— Къде си отседнал?

— Още не знам — отвърна Кроукър и механично опипа връзката ключове в джоба си. После изведнъж взе решение:

— Всъщност ще използвам къщата на една приятелка в Ел Портал…

— Хубав квартал — усмихна се с одобрение Раф. — Има история, има стил, но най-вече има душа . — По лицето му пробяга тъжна гримаса: — На деветдесетте години им липсва стил и душа… Те са една огромна помийна яма, която поглъща всичко колоритно от петдесетте, шейсетте, седемдесетте и осемдесетте. И го рециклират така, че заприличва на лош сън. Схващаш ли мисълта ми? Дрехи, музика, младежки лафове, дори начин на почивка. Видеоигрите се завръщат, кеглите също… При това на изключително ниско технологично ниво. Бийт поезията възвърна статута си на трагична хипарска библия, кафенета и кръчми забравиха горещата афро-музика. Това ме кара да мисля, че е време да извадя от нафталина стария Керуак 8 8 Джак Керуак (1922–1969) — американски писател от канадски произход, смятан за духовен баща на бийт поколението, написал известния в цял свят бестселър „По пътя“. — Б.пр. … — Рубине се разсмя. Имаше рядката дарба да се смее от сърце, топло и заразително. Дарба на политик…