Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Но не само с престъпници, нали?

Втренчено го изгледа и не отговори. Мършавият спокойно издържа погледа му.

— Във всеки случай сега едва ли имате избор, сър — продължи след секунда, а Кроукър отново изпита чувството, че го вижда да пледира в съдебната зала. — Освен ако се примирявате със съдбата и решавате да оставите Рейчъл в лапите на смъртта… — За пръв път от началото на срещата им назова момичето по име и Кроукър изпита чувството, че някой плисна студена вода в лицето му. — А без бъбрек тя неминуемо ще умре! Сигурен съм, че доктор Марш и други специалисти вече са ви изтъкнали това!

Кроукър дълго мълча. Нарастващото движение по Бродуей долиташе до слуха му някъде отдалеч, примесено с жизнерадостния ритъм на рап музика. Но тук, в гробището, всичко беше неестествено неподвижно, сякаш се намираха на някакъв омагьосан остров на спокойствието. Температурата на въздуха нарастваше с всяка изминала минута.

— Добре — размърда се най-сетне той. — Да приемем, че вашият клиент има възможност да достави бъбрек с нужните качества. Каква цена ще иска за него? Аз не съм милионер, въпреки че сестра ми разполага с известни средства…

— О, тук не става въпрос за пари! — размаха ръце Махур. — Нищо подобно! Моят клиент дори настоява да задържите ключовете за мустанга…

— Изключено!

— Не бързайте да отказвате — стрелна го с поглед адвокатът и акуратно прибра восъчната хартия обратно в кутията за хранене. — Уверявам ви, че това е един жест на добра воля и нищо повече. — Допълни капачката на термоса с кафе и продължи: — Документите за собственост са в жабката, напълно изрядни. Колата е ваша, независимо от изхода на преговорите…

Погледна го и пусна най-многозначителната от усмивките си — онази, която съдебните заседатели няма да забравят, докато обсъждат своето решение.

— Вземете я, сър — рече. — Познавам добре клиента си. Отказът ви ще го нарани дълбоко.

Това кратко изявление беше напълно достатъчно за Кроукър. Тайнственият клиент беше богат човек, разполагащ с власт и влияние. Щедър, с развито чувство за чест, а по всяка вероятност и безскрупулен…

— Какво ще иска от мен срещу бъбрека?

Махур кимна, сякаш одобряваше все още необявеното решение на събеседника си.

— Преди да преминем на подробностите, държа да подчертая, че желанието на клиента ми беше да дари този орган на вашата племенница. Напълно безплатно, без никакви условия. За съжаление обаче обстоятелствата не позволяват подобна щедрост… — Показалецът му почука надгробния камък: — Виждате ли това тук?

Кроукър сведе глава към надписа.

ТЕРЕЗА МАРКЕСА БАРБАЧЕНА, 1970 — 1996 г.

НЕКА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ ВИНАГИ БЪДЕ С НЕЯ.

— Както можете да се уверите, Тереза е починала на двадесет и шест — тихо промълви адвокатът и затвори кутията със закуската, пръстите му ловко завиха капачето. — Или по-точно казано, на тази възраст е била убита…

— Какво общо има това с вашия клиент?

Сега дойде ред на Махур да направи продължителна пауза.

Кроукър си пое дъх и попита:

— Да разбирам ли, че в замяна на бъбрека клиентът ви иска да открия убиеца на това момиче?

— О, не, сър. Клиентът ми отдавна знае кой е той. Хуан Гарсия Барбачена, съпругът на Тереза. Смазал я от бой, а после метнал примка от кабел около шията й… Стягал, докато езикът й изскочил навън, а от очите й бликнала кръв…

Този тип беше истински майстор. Изчака точно толкова време, колкото беше необходимо на Кроукър да възприеме грозните детайли на убийството, а после подхвърли:

— И знаете ли защо този Хуан Гарсия е убил младата си жена, сър? — Поклати тъжно глава: — Причината е твърде банална. Той имал любовница и Тереза научила за това… Но вместо да се обърне за помощ към някого, от когото би получила подходящ съвет (като клиента ми например), тя решила да вдигне скандал и започнала да го заплашва… Устно, а не физически — държа да подчертая това… В резултат на което онзи тип я ликвидирал…

— Всичко това ми изглежда като приключен случай — отбеляза Кроукър. — Разбира се, ако е истина…

— Чистата истина — увери го Махур.

— В такъв случай би трябвало да се обърнете към полицията. Особено ако сте в състояние да докажете обвиненията си…

— Господин Кроукър — въздъхна адвокатът. — Ако живеехме в нормален свят, това отдавна да е станало и Хуан Гарсия щеше да е в затвора… — Последва познатата вече драматична пауза. — Но светът, който ни заобикаля, едва ли може да се нарече нормален… По тази причина въпросното лице не само няма да попадне в затвора, а дори и няма да бъде обвинено… Независимо от жестокото убийство, което е извършило, независимо от неоспоримите улики срещу него…