Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Бени издуха облак дим. После отново проговори, с внезапно изтънял глас. Сякаш отново се беше превърнал в някогашния хлапак от Асунсион.

— Беше нужна много вода… Затова валя десет дни без прекъсване.

— Какво означава това, Бени?

— Духът на дядо се нуждаеше от вода. Когато най-сетне се отдели от тялото му, той не беше нито птица, нито кон, нито оцелот… — Обърна се към Кроукър, лицето му блесна като ярка луна на светлината, която идваше от вътрешността на къщата: — Той се беше превърнал в акула, Люис…

— Чакай малко…

— Не ме прекъсвай! — размаха ръце той. — Казвам ти какво видях. Звярът изскочи от пламъците и жарта, увисна за миг сред пороя, после се издигна нагоре и изчезна в сивите облаци… — Махна пурата от устата си и продължи: — Не забравяй тигровата акула, която вчера ми отмъкна уаху. Не забравяй и символа на дядо, който ти се яви при погребението на Соня. Нали ти казах, че сме безсилни пред духовете? — Ръката му легна на рамото на Кроукър: — Ти уби акулата, Люис… И сега, Бог ми е свидетел, духът на дядо е тук… — Пръстите на свободната му ръка докоснаха гърдите на Кроукър, малко над сърцето. — Тази тигрова акула не беше случайност. Как стана така, че от всички рибари в океана нападна точно нас? — Гласът му премина в шепот: — Дядо се опитва да ни каже нещо, Люис!

— Какво?

— Може би иска да ни посочи човека, който го е убил. — Пръстите му се превърнаха в стоманени куки: — Може би духът му не може да намери покой, защото убиецът му е останал ненаказан!

Кроукър се втренчи в лицето на приятеля си. „Странно, но след всичко, което стана тази вечер, тайнственият спиритизъм около дядото на Бени изглежда напълно достоверен“ — рече си той. После тръсна глава. Не, това бе невъзможно. Вероятно главата му все още бе под влиянието на омайния пушек, който бяха вдишвали на катерчето. А другата вероятност бе съвсем проста: той превърташе… При всички случаи обаче времето летеше.

Бени го забеляза, че поглежда часовника си, и попита:

— Искаш да тръгваш, така ли?

— Да. Трябва да се отбия в болницата при Рейчъл.

Обърнаха се и бавно влязоха в къщата. Бени проговори едва когато се озоваха на входната врата:

— Мислех си за твоята племенница…

После тикна нещо гладко и тежко в ръката му. Оказа се един тъмнозелен, абсолютно кръгъл камък, оглаждан от морските вълни в течение на столетия.

— Какво е това? — попита с недоумение Кроукър.

Бени отвори вратата, хвана го за ръка и го изведе в топилата нощ. Песента на щурците и дървесните жаби беше омайна.

— Преди години, бях още дете, видях как дядо излекува ръчката на една жена, която беше поразена от тежка болест… Ще попиташ как… — Главата му се повдигна нагоре: — Както тези дървесни жаби нямат понятие от нашия разговор, така и ние нямаме понятие от същността на онзи особен изцерителен процес… Безсилни сме, тъй като ни липсва просветлението на лечителя. В това отношение сме точно като дървесната жаба там горе… За нея разговорът ни не съществува, тъй като не може да го разбере. Но това не означава, че той изобщо не се е състоял, нали?

Кроукър мълчаливо кимна.

— Този магически камък принадлежеше на дядо ми. — Гласът на Бени прозвуча тържествено, сякаш се намираха в храм. — Притежава огромна сила, ето защо те моля да го поставиш върху гърдите на Рейчъл… — Ръката му притисна пръстите на Кроукър и ги затвори около камъка. — Това е лечебен камък. За съжаление аз не съм лечител, ти също… По тази причина енергията му ще бъде ограничена. Но дай Боже да се окаже достатъчна…

Лю усети как дланта му се затопля, но реши, че си внушава.

— Ще се грижа добре за него — обеща.

— Има поверие, че лечителите гуарани никога не умират — погледна го замислено Бени. — И силата им остава завинаги около нас…

Пътят до паркинга изминаха в пълно мълчание. Парагваецът се обади едва когато Кроукър отвори вратата на тъндърбърда:

— Escuhame, Люис… Искам да те помоля за една услуга.

— Каквото пожелаеш, приятелю.

— След два дни ще ми трябва яхтата ти. Искам да я наема.

— Каква услуга е това? — засмя се той. — След като я наемаш, това означава печалба за мен.

— Няма да ходя на риболов, Люис. Яхтата ми трябва за през нощта.

— Надявам се, че не си намислил нещо незаконно — свъси вежди Кроукър.

— Бъди спокоен — отвърна му, хвърли подозрителен поглед към разлюлените палми наоколо, сякаш се опасяваше от скрити в тях микрофони, после тихо добави: — Но искам това да си остане между нас. Няма да казваш на никого, дори на хората от пристанището. За тях лодката ти трябва по лична работа… Съгласен ли си?