Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Бени — повика го. — Какво всъщност искат братята Бонита?

— Знае ли ги човек? — изръмжа той и отърка длани в панталоните си. — Знае ли човек какви мисли минават през главата на лудия? И двамата са напълно откачени, като шапкари — едва ли някой може да разбере намеренията им!

— Понякога наистина е така — отвърна Кроукър. — Но има случаи, при които лудостта служи на определена цел. Някога това ми беше професията: да откривам тази цел…

— Може би искат да ме убият — рече му, после размаха ръце: — Всъщност никакво „може би“, ами направо си е така! Но те се изживяват като богове, разбираш ли? Как беше оня лаф? Когато Господ иска да унищожи някого, той първо му отнема разума… Те искат да ме побъркат!

— А те побъркани ли са, Бени?

Парагваецът взе празния сак и напусна лодката. Кроукър го последва.

— Някога, преди много години, когато животът не е бил толкова… хм… сложен, майсторите на шапки са използвали живак за втвърдяване на копринените корди, с чиято помощ всяка шапка е получавала своята форма… Живакът е прониквал в кръвта им през пръстите и бавно ги е тровил. В крайна сметка повечето от тях са се побърквали… — Запали пура, изпусна облак ароматен дим над главата си и добави: — Дълбоко съм убеден, че нещо от тоя сорт се е случило и с близнаците Бонита. Те са били отровени от зли духове още в утробата на майка си!

След тези думи парагваецът рязко се обърна и заизкачва мраморните стъпала към дома си.

Седяха в огромната трапезария. На масата между тях димеше голямо парче телешко филе, изпечено на дървени въглища. Бени го беше поръчал от един ресторант в Маями, за гарнитура имаше варени картофи, допълнително запържени в подлютено масло. Прегладнял, Кроукър се нахвърли върху тях, макар да знаеше, че гастритът му със сигурност ще се обади. После приятелят му извади бутилка мескал. Решил, че вече е късно за въздържание, той пое препълнената чаша от ръката му. Не отказа и кафето, което му беше предложено като мезе за мескала.

Бени стана да смели ароматните зърна за еспресо.

— Искам да те питам нещо — обади се Кроукър.

— Казвай.

— Когато близнаците ти изпратиха главата на Роза, някъде около нея бяха ли изрисувани символите, които видяхме в хладилника на Соня?

Пръстът на парагваеца потрепна и за момент изпусна бутона на кафемелачката.

— Защо питаш? — изграчи той. Лицето му беше извърнато към кухненските шкафове.

— Защото забелязах, че когато извади главата на Соня, ти избягваше да гледаш символите. Логично беше да стигна до заключението, че те означават нещо за теб…

— Аман от любители психолози! — промърмори Бени и добави още зърна в кафемелачката.

— Познавам те достатъчно добре — подхвърли приятелят му. — И мога да преценя кога премълчаваш това, което мислиш…

Бени пусна машината и остана неподвижен пред нея, а Кроукър съвсем ясно долови напрежението, което се излъчваше от скованата му фигура.

— Добре… — въздъхна парагваецът, взе един лимон от купата до себе си и започна да го реже на тънки колелца. — Работата е там, че тези символи… — прехапа устни, тръсна глава да прогони обзелото го колебание и продължи: — … тези символи бяха крайъгълните камъни в живота на дядо ми… — Белезите по лицето му потъмняха от притока на кръв: — Искам да кажа, че на тях се крепеше вярата му, те бяха част от неговите магически способности… Тези способности, на които обучаваше близнаците.

В огромната къща се възцари дълбока тишина. Толкова дълбока, че и двамата подскочиха, когато машината за еспресо просъска и изпусна облаче бяла пара.

— Те са били ученици на дядо ти? — вдигна глава Кроукър.

Бени мрачно кимна, извади миниатюрни чашки и пусна в тях по едно тънко резенче лимон.

— Той ги запозна с основните лечителски методи на гуарани. На езика на моя народ те се наричат „Гуарани Хета-И“, което в свободен превод означава „много води“… — Очите му леко се изцъклиха, сякаш искаха да проникнат в бъдещето. — Но те постъпиха по един непростим начин, Люис… Усвоили лечителството по метода Хета-И, лудите копелета го превърнаха в оръжие на злото!

Кроукър неволно потръпна от зловещата нотка в гласа му.

— Какво означават символите?

— Служат за акумулиране на сила. Всеки от тях отговаря на една от посоките на света. Когато се съберат заедно, те привличат всички духове и концентрират в себе си огромна мощ.

Пое чашката си от ръцете на Бени и отбеляза:

— Но в хладилника на Соня имаше само два…