Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Изправен твърде близко до него, Кроукър ясно долови тръпките, пронизващи тялото му.

— А какво стана след това? — меко попита той.

Смехът на Бени прозвуча като кучешки лай. Бързата лодка направи последния си завой и се втурна срещу високите вълни на Атлантическия океан.

— Не се ли досещаш? — Гласът му беше с една октава по-висок, за да надвика воя на вятъра. — Сключих им шибаната сделка! Унизих се докрай, но я сключих… А те ми рекоха, че трябвало по-рано да сторя това! — От гърдите му се изтръгна тежка въздишка: — После, някъде около три седмици след подписването на договора, копелетата измъкнаха оня тип от леглото и го подложиха на специалната си обработка… Трийсет и шест часа, а може би и повече. В момента сърцето му тупка в гърдите на аржентинския президент, а черният му дроб се ползва от брата на бразилския министър на финансите… Това беше цената, която нещастникът плати за ината си. Господ ми е свидетел, всички си платиха добре, включително и аз!

— Но всичко това е станало преди пет години, Бени — подхвърли Кроукър и натика премръзналите си ръце дълбоко в джобовете на якето. — Защо им е трябвало да започват отново, ликвидирайки Соня?

— Копелетата са страшно злопаметни, знаеш — въздъхна той. — По едно време бях сигурен, че са приключили с мен, но се оказа друго… — Моторите ревяха на максимални обороти, стройният корпус на „цигарата“ разсичаше гребените на вълните със смразяващ кръвта тътен. Лицето на парагваеца се бялна в мрака, очите му блеснаха: — Но знаеш ли кое е най-лошото, Люис? Знаеш ли какво пие кръвта ми като вампир? Че тези копелдаци Антонио и Хектор бяха прави! Преди пет години аз действително нямах желание да сключа шибаната им сделка. Не вложих сърце в нея, не направих всичко, което бих могъл да направя… Исках да скъсам с тях, исках сделката да се провали. Без обаче да си давам сметка за последиците… Бях убеден, че мога да ги надхитря, въпреки че никой до този момент не беше го правил. — Юмрукът му потъна в гърдите: — И в крайна сметка аз убих Роза! Виновен съм за смъртта й точно толкова, колкото и гадните близнаци! — Главата му отчаяно клюмна, гласът му потрепна: — Виждаш какво става, когато човек е млад и си въобразява, че знае всичко, нали? Животът, бързо му дава добър урок… Изведнъж разбираш, че не само не знаеш отговорите, но дори не си в състояние да задаваш шибаните въпроси!

Лявата му ръка докосна газта, оборотите на двигателя рязко намаляха. „Цигарата“ прекъсна стремителния си полет, стройният й корпус започна да се поклаща върху вълните.

— Пристигнахме — промърмори, отстъпи руля на Кроукър и измъкна сака. — Изгаси мотора…

В настъпилата тишина долиташе единствено дишането на океана. Бяха сами. Земята остана далеч на запад — едва забележима ивица светлина, наподобяваща сиянието на далечна звезда.

— Сега идва най-важното, затова внимавай — промърмори Бени, после бръкна в някакво гърне до седалката и започна да маже челото и скулите на Кроукър с нещо черно. Същото стори и със себе си.

— Какво правиш, по дяволите?!

— Тихо! — прошепна той и сложи пръст върху устните си. — Сега се сбогуваме със Соня!

— Това ли е твоята представа за погребение? — попита го и с недоумение разпери ръце.

— Идеята не е моя, а на дядо ми — отвърна му и извади от сака опакованата глава. — Саждите скриват чертите ни, следователно духовете няма да ни разпознаят… И няма да могат да ни придърпат при себе си, когато изпратим Соня в дългия й път към отвъдното…

— Хей, Бени…

— Ш-ш-т! — изсъска парагваецът. — Това е свещен ритуал, научил съм го от дядо си… Той беше знахар, много добър знахар… Escushame… Докато не изпратим Соня в дългия й път, ние сме уязвими. Срещу нас действат сили, които нито разбираме, нито можем да контролираме… — Прикова очи в лицето на Кроукър: — Es verdad, Люис… Това е истината… Готов ли си да я посрещнеш?

— Готов съм — кимна той.

Покритото със сажди лице на Бени изглеждаше странно, сякаш чертите му бяха претърпели някаква тайнствена метаморфоза. „Дали и аз изглеждам така“ — запита се Кроукър и неволно докосна лицето си.

Парагваецът бръкна в сака и в ръцете му се появи малък железен мангал.

— Слушай какво ще ти кажа, Люис… — рече. — Три са нещата, които крепят света: природните закони, които нямат нищо общо с човешките, енергията и съзнанието… Това, което ни прави хора, е съзнанието… Ние можем да разсъждаваме, а животните — не. Те се ръководят единствено от инстинктите си. Ние също притежаваме инстинкти, но притежаваме и съзнание. Понякога има полза от това — изобретяваме разни неща, стремим се да вървим напред. Човешкият прогрес е резултат от съзнанието. Но често става така, че то пречи на инстинктите ни и тогава, amigo, нещата тръгват на зле…