Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Столицата?

— Правителството на САЩ е един от големите им клиенти — кимна той и коригира курса в посока югоизток. — Но бизнесът с метали ги отегчава, тъй като близначетата си падат по някои специални забавления. Редица правителства в Южна Америка търсят услугите им, когато искат някой да изчезне — съперник, политически противник, интелектуалец с прекалено голямо влияние…

— Ти знаеше ли всичко това, когато ги направи свои клиенти?

— Не, но твърде бързо го научих…

— Научи какво? Че са професионални наемни убийци, така ли?

— Де да беше само това! — изплю се през борда Бени. Летяха с пълна скорост към естакадата „Макартър“. Южно от нея се намираше най-вдадената във водата точка на Маями Бийч, след която се откриваше просторната шир на Атлантическия океан. — Знаеш ли, Люис, тези сладурчета имат, как да кажа… много особени предпочитания. Те не убиват просто ей така, защото обикновеното убийство е твърде скучно. Трябват им забавления, затова първо отвличат жертвата, закарват я в някоя тайна дупка и там дълго се гаврят с нея… Когато всичко свърши, подбират годните за трансплантация органи и ги продават на онзи, който предложи най-висока цена… Обикновено това е някой южноамерикански министър, член на семейството му или някой особено близък политически съюзник… — Погледна Кроукър и добави: — Сега вече имаш представа за какви хора става дума… По този необичаен начин братята Бонита са натрупали нещо много по-ценно от капитал: власт, за която хора като теб и мен могат само да мечтаят… — Зъбите му се оголиха в мрачна усмивка: — Те притежават сърцата и душите на много хора. В Южна Америка получават всичко, което поискат, без да им задават въпроси. В онази част на света ги почитат като богове. Но аз не познавам бог, който да носи в душата си дори половината от тяхното зло!

„Цигарата“ направи остър завой около един добре осветен плаващ буй.

— Сега те са прехвърлили дейността си тук, Люис. Убиха Соня и отнесоха тялото й. Защо са го сторили според теб?

Кроукър не отговори на този въпрос, продължаваше да оглежда светлините по брега. Ако предположенията на Бени бяха верни, братята явно са прибрали органите на убитото момиче. Нима наистина е така? В един кратък миг му беше трудно да диша. Не можеше да не си представи, че у тези садисти може би ще открие здрав бъбрек, който би спасил живота на Рейчъл. Нима някъде във Флорида действа черен пазар за човешки органи? После действителността се стовари върху съзнанието му като тежък чук и той си даде сметка какви мисли минават през главата му. Вонята на собственото му отчаяние го накара да потръпне от погнуса. Какво казваше баща му някога? „От отчаянието до корупцията има само една крачка…“ Това, което Антонио и Хектор бяха сторили на Соня, беше достатъчно ужасно. Още по-ужасни и отвратителни обаче бяха мислите, нахлули за един кратък миг в съзнанието му. Почувства се омърсен, недостоен за обичта и доверието на Рейчъл. После сърцето му се изпълни с омраза. Братята Бонита бяха успели да проникнат дълбоко в душата му, бяха го накарали да се чувства уязвим и безпомощен. Това той не можеше да позволи на никого…

Минаха под силно осветената естакада в напрегнато мълчание. Представата за всемогъществото на близнаците Бонита висеше като зловещ призрак над главите им. После Кроукър тръсна глава и тихо попита:

— Какво се случи със сестра ти, Бени? Защо умря Роза?

От гърдите на Бени се откъсна яростен вик, секунда по-късно той се овладя по един наистина забележителен начин. Когато проговори, гласът му беше мрачен, но овладян:

— Преди около пет години бяхме в разгара на изключително тежки преговори с една американска рудодобивна компания. Нейният дял беше решаващ за настаняването на Бонита на местния пазар и те държаха да го получат на всяка цена. Аз правех всичко възможно, но собственикът беше инат и отхвърляше офертите ми. На всичкото отгоре се натъкнал на близнаците в някакъв нощен клуб и им се изсмял в лицето. Господ ми е свидетел, че копелетата бяха бесни!

Бени завъртя руля и „цигарата“ започна да описва спиращ дъха полукръг около нос Маями Бийч. Зад борда като опашката на огромен паун изведнъж се разтвори стена от бяла пяна.

— Нямаше как да му видят сметката, защото щяха окончателно да се простят с надеждата да докопат фирмата му! Но както вече ти казах, копелдаците си бяха мръсници по рождение… Виеха от бяс и им беше нужна изкупителна жертва… — Сгушен в широкото яке, той имаше вид на стара и уморена костенурка. — Избраха мен… Не съм си бил свършил работата… Явно не съм разбирал какво означава да се работи за хора като тях… Така ми казаха… — За миг клепачите му болезнено се затвориха, в ъгълчетата на очите му проблесна влага. Пръстите му стиснаха руля с такава сила, че кокалчетата им побеляха: — И отмъкнаха моята Роза, Люис, mi hermana linda! Завлякоха я в тъмната си дупка, гавриха се с нея, а накрая — за да са сигурни, че съм си научил урока, ми изпратиха отрязаната й глава!