Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър усети, че ще чуе нещо важно, сърцето му неволно ускори ритъма си.

— Господ ми е свидетел, че имам такива врагове, кръвни врагове… — продължи парагваецът. — Като двете братлета Бонита — Антонио и Хектор… Всъщност, по дяволите, те са не само братлета, но и еднояйчни близнаци! И трябва да ти кажа, Люис, че тези копеленца са изключителни мръсници! — Ръцете му се размахаха във въздуха: — Разнасят воня и зараза около себе си от мига, в който са се пръкнали на белия свят! И още по-лошо — до този момент успяват да се измъкнат ненаказани за всичките си гадории!

— Какво общо имат те със смъртта на Соня? — изгледа го внимателно Кроукър.

В поведението на Бени се появи някаква неуловима промяна. Приятелят му не можеше да разбере на какво се дължи тя.

— Много! — промълви парагваецът. — Те са я убили със собствените си ръце, сигурен съм в това! Усещам го ей тук… — Дланта му разтърка лявата част на гърдите.

— Не преувеличаваш ли? — изгледа го внимателно Кроукър. Едновременно с това усети, че не изпитва обичайното за подобни изказвания недоверие. Дори напротив. Имаше чувството, че всеки миг ще разкрие част от загадката, наречена Бени Милагрос. — Не се ли осланяш единствено на инстинкта си?

— Въпросът ти е нормален за всеки детектив — кимна Бени. Зъбите му несъзнателно дъвчеха пурата, превръщайки я в неизползваема тютюнева каша. — Но Бог ми е свидетел, че когато става въпрос за братята Бонита, у мен има нещо далеч по-силно от обикновено предчувствие… — Катерът навлезе в залива Бискейн. Водите му отразяваха крайбрежните светлини с мрачни отблясъци. — Това без съмнение е работа на Антонио и Хектор, именно по тази причина не искам намесата на полицията… Убийството на Соня е предупреждение, отправено към мен.

— Защо си толкова сигурен?

Очите на Бени станаха медночервеникави, отразили за миг мигащата светлина на носа на лодката, и той тихо отвърна:

— Защото се е случвало и преди.

Кроукър занемя. Имаше чувството, че на въдицата му се е закачила опасна риба. В подобни случаи човек просто не прави нищо и застива в очакване, тъй като всичко зависи от здравината на кордата…

Лицето на парагваеца изглеждаше така, сякаш му предстои да легне върху пирони.

— Споменавал съм ти за Роза, моята сестра, нали?

— Да. — На паркинга пред „Бара на акулите“. Каза, че е починала преди пет години…

Бени докосна уредите по контролното табло, „цигарата“ изрева и се втурна напред. Кроукър изпита чувството, че всеки момент ще излетят.

— Но не ти казах как е починала…

Кроукър сграбчи една от ръкохватките до главата си, усетил солените пръски в лицето си. Очите на Бени се присвиха от острия северозападен вятър. Наведе се под руля, измъкна две тежки непромокаеми якета и хвърли едното на приятеля си. По време на нощно плаване ставаше доста студено, особена при тази скорост. А в открития океан без съмнение щеше да бъде още по-зле. Продължаваха да се носят по спокойната вода на залива. Над главите им се появи ято корморани, очертаващи двойна пунктирана линия в теменуженото небе.

Парагваецът ги проследи с поглед, после с лека въздишка, сякаш на себе си, каза:

— Времето и мястото… Познавам братята Бонита отдавна, Люис… Израснахме в един и същи квартал на Асунсион. Както със Соня и брат й… И вероятно поради причината, която ти би нарекъл „махленски връзки“, аз допуснах една много голяма грешка по отношение на тях…

— Каква?

— Направих ги свои клиенти. Това беше преди осем години. Най-черният ден в живота ми! — Повдигна рамене: — Но тогава бях прекалено млад, имах чувството, че владея всичките тайни на вселената… Ентусиазмът замества мъдростта, всичко ти изглежда просто и лесно…

„Цигарата“ летеше по гребените на вълните с все по-нарастваща скорост, мощните двигатели доволно боботеха. Заливът беше изпъстрен с малки островчета, маркирани от контролни светлини. В далечината се виждаше ярко осветената естакада „Макартър“, която свързваше Дванадесета улица на Маями с Пета улица на Маями Бийч.

— Значи братята Бонита станаха твои клиенти — подхвърли Кроукър.

Бени направи корекция в курса, отстранявайки се от пътя на някаква моторница, която се носеше насреща им.

— Бизнесът на Антонио и Хектор е най-мръсният — започна след секунда. — В Южна Америка се занимават с наркотици, търговия с бели робини, контрабанда на оръжие… Шибаните копелета въртят луд незаконен бизнес, въпреки че наследената по майчина линия компания за добив на редки метали им носи mucho dinero, много пари. Те контролират пазара на мед, калай, литий и берилий, износът им за Съединените щати непрекъснато се увеличава. В крайна сметка стигнаха дотам, че откриха филиали на фирмата си в Маями, Ню Йорк и Вашингтон.