Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

В малкото помещение настъпи пълна тишина. Въздухът сякаш бе изсмукан от внезапно появило се непознато чудовище.

Накрая Бени сви рамене, тикна оръжието под колана си и въздъхна:

— Но приятелите не бива да разговорят по този начин… Не бива дори да си помислят подобни неща.

— Може би си прав — отвърна Кроукър. — А може би имаш странна представа за приятелството…

— Наистина ли си ядосан, Люис? Вече не сме приятели, така ли?

Той само го изгледа.

— Добре, де — въздъхна Бени. — Разбрах какво искаш да кажеш. Господ ми е свидетел, че имаш топки на латиноамериканец… — Протегна ръка и топло разтърси десницата му: — Хайде, край на кавгите! Но аз не те излъгах… Наистина вярвам, че към смъртта трябва да се отнасяме с уважение. Иначе духът на мъртвия няма да намери покой… — Раменете му леко се повдигнаха: — Но си прав, аз наистина нямам никакво намерение да намесвам полицията. Просто и ясно, Люис: никаква полиция! Точно по тази причина те помолих да си вървиш още преди да влезем в къщата.

— Хей, Бени! — втренчи се в него Кроукър. — Я се събуди, да те вземат мътните! Тук е извършено тежко престъпление! Искам обяснение!

На устните на парагваеца се появи подигравателна усмивка:

— Проводниците, възглавницата, телефонният секретар…

— Доколкото разбирам от тези работи, ти вече си се забъркал достатъчно… — Ръцете му бавно възобновиха работата си. — По принцип нямам нищо против обясненията, те са част от професията ми. — Очевидно беше доволен, че този път Кроукър не направи опит да му попречи.

— Добре тогава, започвай! — изръмжа едрият мъж.

— Преди всичко искам добре да запомниш, че никога нищо не върша без основателни причини — стрелна го с поглед Бени, после започна да отваря кухненските шкафове един по един и да рови в тях. В крайна сметка намери това, което му трябваше: кълбо огнеупорен канап — от онези, с които се овързват пуйките и пилетата, преди да се сложат във фурната. — Зная кой е убил Соня. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че ние с теб сме amigos… — Ръцете му сръчно заувиваха вече опакованата глава. — И точно по тази причина това убийство трябва да си остане наша тайна… — Повдигна глава и закова очи в лицето му: — А когато чуеш цялата история, положително ще бъдеш съгласен с мен!

Щом научи за ужасната смърт на Соня, Мария припадна. Откараха я право в огромната резиденция на Бени — палат във венециански стил с деветнадесет стаи, който се издигаше на мястото, където Четиридесет и девета улица на Маями Бийч опираше във водите на Крайбрежния канал, на около две преки от хотел „Идън Рок“. Оттатък канала започваше Колинс Авеню със своите широки платна. Сградата беше наистина специална. Имаше седем спални, вероятно за всяка нощ от седмицата, всяка от тях снабдена с вана за хидромасаж на терасата, голяма почти колкото басейн. Библиотеката в европейски стил беше огромна, освен нея имаше билярдна, супермодерен киносалон, килер от дялан камък за съхранение на вино, а дори и специална веранда за пушене във формата на кула, свързана с главната трапезария посредством вътрешна стълба. Просторната площадка на частния кей пред главния вход се охраняваше от два крилати каменни лъва, които сякаш току-що бяха долетели от венецианския Канале Гранде. Тъмносиня „цигара“ с аеродинамична форма се поклащаше във водата, завързана с дебело въже за кея. Това беше едно от онези красиви и екстравагантни катерчета, които се правят в Италия срещу един куп пари и служат единствено за високи скорости.

Двамата мъже излязоха на кея. Крайбрежният канал се къпеше в разкошните цветове на залеза. Над океана, далеч на юг, чернееше неподвижната стена на буреносните облаци, която допреди няколко часа беше властвала над крайбрежието. Лекият ветрец разроши косите им, оставяйки върху устните им вкус на сол. Над цяла Южна Флорида настъпваше часът на първото питие и сладките приказки за премеждията на дневния риболов, ако е имало такива…

Кроукър държеше в ръка бутилка леденостудена „Корона“, но нямаше желание да пие. След този дълъг и тежък ден се чувстваше ужасно. Хванал под мишница големия кръгъл пакет, Бени се насочи към „цигарата“. Мария беше настанена в една от спалните на горния етаж, за нея се грижеше повиканият по спешност дребничък и плешив доктор с тънки мустачки, по народност колумбиец.

Лю гледаше акуратно опакования пакет, който се поклащаше в катера. Главата на Соня вече беше тук, всичко изглеждаше наред. Бени беше позвънил на съдружниците й в „Лорд Константин“ с обяснението, че госпожица Вилалобос ще отсъства известно време поради спешни семейни проблеми.