Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Всичко това е било в хладилника — клатеше глава Бени.

— Защо сега е навън? Соня ли е го направила според теб?

Той не отговори. Стоеше и гледаше вратата на хладилника.

Парагваецът проследи погледа му и потръпна.

— Господи Исусе! — прошепна, сложи ръка над очите си, после въздъхна: — Хайде, amigo, връщане назад няма!

„Прав е — рече си Кроукър. — Нищо не може да се промени.“ Металните пръсти на протезата му хванаха дръжката на старомодния хладилник и рязко я дръпнаха.

Вратичката се отвори, лампичката светна. Вътре нямаше никаква храна, белите стени бяха оплескани с кръв. На едната беше изрисуван триъгълник в средата на кръг, а на другата — квадрат с червена точка в средата.

Подвижните поставки бяха разместени така, че да отворят място за единственото нещо, което се намираше вътре. То имаше размерите на десеткилограмова пуйка, но едва ли можеше да се види във всеки хладилник. Кроукър направи опит да изключи слуха си, уловил бавното и зловещо „кап-кап-кап“ на оттичащата се кръв. Върху най-долната поставка вече се беше образувала малка локвичка.

Червената течност капеше от гладко отрязаната глава на Соня. Светлокафявите й очи бяха широко разтворени, застинали в неописуем ужас.

Кроукър се върна обратно в спалнята, направи няколко крачки и се изправи пред отворената врата на банята.

— Оттук не се вижда онова място с мокрото петно на пода на трапезарията — констатира. — После пристъпи към леглото, изминавайки пътя на Соня отпреди няколко часа. — Оттук също…

— Това означава, че убиецът е избрал много точно мястото си за наблюдение — погледна го Бени.

— Действал е умно — кимна той. Ледена тръпка прониза тялото му. — Няма никакви следи, а това означава, че е оставил обувките си отвън… — После пръстът му се насочи към изцапаната с червило възглавница: — Така е била убита…

Бени пристъпи по-наблизо.

— Искаш да кажеш, че е била задушена?

— Да. Хвърлили са възглавницата върху лицето й и са я задушили. Соня не беше някаква префърцунена слабачка, което означава, че работата е свършена от човек с голяма физическа сила.

— Или от повече хора — добави приятелят му.

— Така е…

Пръстът на Кроукър се насочи към килима — там, където беше открил кичурчето коса. Представи си я съвсем ясно: просната по гръб, безпомощна. А тилът й е бил толкова здраво притиснат към пода, че косата й е проникнала в тъканта… Обзе го чувство на безпомощен гняв, сякаш някаква зла сила откъсна частица от сърцето му. Винаги се чувстваше така на мястото на брутално убийство…

— Умряла е точно тук — прошепна.

Десницата на Бени се сви в юмрук. Шията и лицето му почервеняха от приток на кръв. Нададе нечленоразделен вик и се втурна навън.

— Бени!

Настигна го в кухнята, миг преди ръката му да отвори вратата на хладилника. Кръвта замръзна в жилите му.

— Какво си намислил, по дяволите? — изръмжа.

— Много съжалявам, но нямам никакво намерение да я оставя на разни непознати типове! — отвърна му и измъкна отрязаната глава, без да гледа във вътрешността на хладилника. „От какво се смущава? — неволно се запита Кроукър. — От ужасяващата глава на момичето, или от кървавите символи?“ Бени се зае да увива главата в първата от трите кърпи, които беше извадил от гардероба. — Няма да позволя да се гаврят с нея, нито пък да я унижават!

Стоманените пръсти на протезата се стегнаха около китката му, той се завъртя към Кроукър с блеснали от гняв очи:

— Внимавай, senor! Малко хора са си позволявали подобна волност и нито един от тях не е между живите!

— И приятелите ли?

— Amigos ме познават!

— Значи сред тях няма твърди и решителни хора! — Направи крачка напред и подхвърли: — Я ми кажи, наистина ли правиш това, за да спестиш унижението на Соня?

— Да.

Кроукър обаче не се хвана на номера, лицето му си остана все така сурово. А Бени очевидно харесваше точно тази черта на характера му.

— Пусни ме, Люис — рече той и устата му се разкриви в нещо като усмивка. — А после ще обсъдим този въпрос…

Сведе очи и загледа как механичните пръсти се разтварят един по един.

— С тая хватка като нищо ще превърнеш костите ми в сол — отбеляза парагваецът. Гласът му прозвуча лениво и някак небрежно — сякаш лежеше на плажа и си разменяше празни приказки с околните. — Би могъл да ми причиниш болка и доста неудобство… — Сега на лицето му се появи истинска усмивка, а заедно с нея револверът изскочи от кобура и дулото му се притисна към тялото на Кроукър: — Аз пък щях да ти направя дупка в корема — добави. — А после, Люис, щях да си правя с теб каквото поискам… Абсолютно всичко!