Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Животът я напускаше с всеки удар на сърцето. Направи опит да диша през възглавницата, но нищо не се получи. Дробовете й пламнаха, започна да й се гади. В устата й бликна гъст и кисел стомашен сок, който се върна обратно, попадайки в дихателната тръба.

Дядото на Бени изчезна. Внезапно Соня се озова на дансинга в „Бара на акулите“, танцувайки меренга в прегръдката на Лю Кроукър. Чувствените ритми пронизваха тялото й. Тя вдигна глава и го погледна в очите, по бузите й потекоха радостни сълзи.

— Искам те! — прошепна, после умря.

Надвечер Кроукър се почувства накрая на силите си. Беше дал кръв за изследване на доктор Марш, беше провел дълъг разговор с доктор Найджъл в очакване да научи нещо допълнително за състоянието на Рейчъл при приемането й в спешното отделение, след което пак се върна в болничната стая.

В крайна сметка излезе да подиша чист въздух на паркинга пред болницата, извади мобифона си и позвъни в туристическата агенция, която му набираше клиенти за риболов. Помоли ги да отменят всички ангажименти за следващите две седмици и затвори. Освен парите, които получаваше от ФБР за изпълнението на специални задачи, той имаше и нелош доход от някои сполучливи инвестиции, направени в миналото. Този факт го правеше независим от чартърните плавания с лодката, които бяха повече хоби, отколкото препитание.

Мобифонът иззвъня само секунда по-късно.

— Ало?

След известно мълчание се чу нещо като тихо изхълцване.

— Лю?

— Аз съм.

— Обажда се Мария…

Мария? Трябваше му цяла секунда, за да се сети. Разбира се, приятелката на Бени…

— Hola, Мария, como estas?

— Знаеш ли къде живее Соня?

— Да, тя ми каза… В Ел Портал.

— Трябва да дойдеш тук. Имаме нужда от теб.

— Какво става, Мария? Кои сте вие, които имате нужда от мен? — попита със свито гърло. — Случило ли се е нещо?

Отговори му сподавено ридание.

— Мария, ти в Ел Портал ли се намираш? В дома на Соня? — Изобщо не усети, че крещи.

— Моля те! — проплака тя. — Ела веднага!

Кроукър хукна към тъндърбърда.

Нормално разстоянието между Палм Бийч и Маями се изминаваше за около час и половина, но той го взе за шейсет и пет минути. Извади късмет, тъй като поройният дъжд в околностите на града вече се беше превърнал в ситно ръмене.

Летеше по магистралата И-95 с такава скорост, че подмина изхода за Деветдесет и пета улица. Изруга под нос, напусна магистралата през отбивката на Седемдесет и девета и пое по Второ Авеню. Направи ляв завой, прекоси северната част на Литъл Хаити, мина покрай козметичния център „Релакс“ на Джаки Джаксън и тръгна покрай канала Литъл Ривър, който водеше право към тихия и спокоен квартал Ел Портал. Дъждът спря, слънцето проби сивите буреносни облаци, които бързо отстъпваха на изток. Колата се носеше по тесни улички, от двете страни на които бяха подредени малки и спретнати еднофамилни къщи, боядисани в свежите и успокоителни тонове на Карибите. Баниянови 5 5 Банияново дърво (Ficus benghalensis) — тропическо дърво с дебел ствол и огромна корона, чиито корени се вкопават в земята на десетки, а понякога и на стотици квадратни метри. — Б.пр. дървета воюваха с цитрусите за ограниченото пространство на малките дворчета, тук-там между тях се мяркаха разкошните цветове на цъфнали бугенвилии, сякаш измити от дъжда…

Черният хамър на Бени не можеше да бъде сбъркан с друга кола и Кроукър спря до него. Подобно превозно средство изглеждаше абсурдно на всяко място, с изключение на Холивуд. Но на собственика му не му пукаше. Хамърът е автомобил със специално предназначение, произвеждан някога за армията на Съединените щати. Брониран, с непробиваеми от куршуми стъкла и сложни ключалки, с които не би могъл да се справи дори опитен касоразбивач. Едно наистина странно возило, което обаче изглеждаше съвсем подходящо за бизнеса на Бени…

Кроукър слезе от своя тъндърбърд и забеляза, че на дясната седалка на хамъра има някой. Стъклото беше свалено.

Очевидно дочула стъпките му, Мария рязко се обърна. Очите й бяха разширени от страх.

— Аз съм, Мария — рече той. — Пристигнах.

За миг остана неподвижна, очите й излъчваха стъклен блясък.

— Обадих се и на Бени — прошушна. — Той също е тук… — Очевидно не осъзнаваше факта, че седи в неговата кола.

— Мария! — Кроукър се наведе и се опря на рамката. — Какво се е случило? Соня добре ли е?

Момичето не отговори.

— Люис…

Той вдигна глава и видя Бени, който се беше появил зад близката къща с боядисани в синьо рамки на прозорците. Очевидно това беше жилището на Соня, тя му го беше описала… Парагваецът плесна с ръце, за да ги почисти от боклуци и сухи листа. Носеше костюм от светъл лен и изглеждаше някак не на място в малката градина пред къщата. Изражението на лицето му беше особено и Кроукър неволно потръпна.