Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Въздухът влизаше и излизаше от дробовете на Бени на кратки, равномерни тласъци. Сякаш някой беше оставил мощен двигател да работи на празен ход.

Продължиха методичното претърсване на къщата, включвайки осветлението навсякъде. Провериха единствената затворена врата между хола и спалнята, но зад нея се оказа вграден шкаф, запълнен с акуратно подредени по цветове чаршафи и хавлиени кърпи. В съседство бяха банята и стаята за гости. Отвъд тях се намираше спалнята. Бени хлътна в голямата баня до нея, секунда по-късно отново се появи на прага и поклати глава:

— Nada.

Кроукър се наведе над леглото и се взря в покривката. На пръв поглед тя изглеждаше безукорно оправена, но при внимателно изследване на шарките се виждаше, че е била изпъната в една посока. Точно към телефона на нощното шкафче. Напрегнал взор и сетива, той бавно възстанови картината: някой е посегнал към телефона, извивайки тяло по кувертюрата. А някой друг му е попречил…

Заобиколи леглото, изправи се до далечния му край и отново напрегна взор, този пък към пода.

— Какво търсиш? — надникна иззад рамото му Бени.

— Не знам — въздъхна той, отпусна се на колене и започна да изследва килима до леглото. Скоро предчувствието му доказа своята правота: сред тъканта на килима, сякаш притиснат от тежък предмет, беше залепнал кичур коса. По цвят и размер отговаряше на косата на Соня, а от краищата на косъмчетата личеше, че са били изскубнати.

Изправи се и повдигна ъгълчето на възглавницата с един от стоманените нокти на протезата си.

— Соня е голяма чистница, нали?

Бени безмълвно кимна с глава. Изглеждаше запленен от разследването на приятеля си.

Кроукър пусна ръбчето и повдигна завивките със същия нокът на изкуствената си ръка. Върху възглавницата, точно в средата, имаше следи от червило.

— Какво е това, по дяволите? — промърмори парагваецът. Приятелят му се приведе ниско над тъканта и откри две косъмчета от мигли, дълбоко забити в нея. После бавно се изправи.

— Добре де, къде е тя? — напрегнато прошепна Бени.

Кроукър посочи гардероба.

Бени прехвърли револвера в лявата си ръка, а с дясната рязко дръпна вратичката. Едва сега приятелят му забеляза, че новото му оръжие е 22-ри, а не 38-ми калибър. Но в гардероба нямаше нищо друго, освен акуратно подредени дрехи на лавиците и редица обувки в най-долното отделение.

Кроукър извърна глава към прозореца.

— Колата й?

— На мястото си е, вече проверих.

Стоманеният нокът натисна бутона „послания“ на малкия телефонен секретар до леглото. Лентата се завъртя.

Прозвучаха два мелодични тона, после в репродуктора се появи мъжки глас:

— Скъпа, обажда се Нестор. С нетърпение очаквам сутринта, когато ще те видя. Много си мила, но е излишно да носиш храна. Твоето момче няма нужда от такива неща. По дяволите, все пак съм трогнат, знаеш ли? Чао засега, обичам те!…

— Този запис е бил направен преди прекъсването на тока — обади се Бени.

— Правилно. Най-вероятно снощи… — Извърна глава към приятеля си: — Кой е този Нестор? Обаждането му май наистина ще се окаже последното преди срязването на жиците…

— Нестор е танцьор. Или по-скоро беше танцьор, преди да пипне СПИН. В момента е на смъртно легло и бавно се топи, а Соня се грижи за него като за кученце…

Доловил особената интонация в гласа му, Кроукър вдигна глава:

— Ти май не одобряваш това, а?

— Вярно — намръщи се той. — Все имам чувството, че е опасно да се контактува с такъв човек.

— Я не се занасяй, ами се постави на мястото на Нестор — отвърна му, почука капачето на телефонния секретар и попита: — Знаеш ли го къде живее?

— Не, но номерът му положително го има в паметта за автоматично набиране…

Кроукър си записа цифрите, които се появиха на малкия екран, след което последва Бени, тръгнал по обратния път. Единственото непроверено помещение беше кухнята. Изправи се на прага и щракна електрическия ключ. Обля ги студена флуоресцентна светлина. Очите на Кроукър широко се разтвориха. Плотът от двете страни на умивалника беше запълнен със съдържанието на хладилника: картонени опаковки мляко и портокалов сок, бурканчета с конфитюр, кетчуп и горчица, пластмасови кутии за готова храна, малък метален контейнер за масло. Всичко това беше подредено във формата на пирамида — отдолу обемистите предмети, отгоре — по-малките… Равно, като по конец.

— Какво означава това, по дяволите? — възкликна Бени. Приятелят му се страхуваше, че вече знае отговора на този въпрос.