Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Знаеш ли, ти носиш у себе си някакъв тайнствен спиритуализъм, който е изненадващ и едновременно с това очарователен — подхвърли Кроукър.

— Предполагам, че това е комплимент — добродушно изсумтя Бени.

Измъкна някакви стъкленици с разноцветни прахове. Изсипа част от съдържанието им в желязната чашка, прибави изсушените листа и клечици, които извади от малки платнени торбички, разбърка сместа и я запали, като преди това застана така, че тялото му да бъде между мангала и вятъра. После се отпусна на колене и направи знак на приятеля си да стори същото. Мангалът се оказа между тях. Кроукър видя как ноздрите му се разширяват, жадно поемайки дима. Направи същото и обонянието му се изпълни с аромат на мента, портокал и кедрови листа, примесен и с нещо друго — сочно, земно, леко лютиво… Продължи да вдъхва дима. Клепачите му се спуснаха, изпита чувството, че тялото му натежава — сякаш земното притегляне рязко беше нараснало. После се появи лек световъртеж, тежестта изчезна. Имаше усещането, че увисва във въздуха, след като някой беше отрязал невидимата му пъпна връв… Издигаше се нагоре към ятата корморани, които пореха нощното небе…

Гласът на Бени прозвуча някъде отдалеч:

— Лодките са единственият транспорт за духовете на мъртвите… Дядо казваше, че нашите деди от племето гуарани са използвали лодките за три неща. Първото от тях е било да прогонват болести и зли духове, второто — да намират изгубения дух на тежко болен човек, който е на прага на смъртта, и третото: да пренасят душите на мъртвите до бреговете на следващия живот… Гуарани са били чергари, за тях миграцията е била естествено състояние. Дори когато за завършването й е бил нужен животът на няколко поколения…

Настъпи тишина, нарушавана единствено от плясъка на вълните отвъд борда на „цигарата“. Но поклащането на корпуса се усещаше някъде далеч, като в странен сън. Двамата висяха високо над водата, като духове около ослепителния диск на слънцето…

— Морето е царството на мъртвите — промълви Бени. — То е огромно, безгранично, бездънно… Оттук ще започне дългото пътуване на Соня…

С изострени от наркотичната смес сетива Кроукър повдигна клепачи и видя как Бени се надвесва през борда и внимателно пуска във водата тленните останки на момичето. Не беше сигурен дали видя, или просто си представи как увитата в кърпи глава на Соня се издига на гребена на огромна вълна, а зад нея се очертава странна форма: нещо като човешко око с двоен ирис… Миг по-късно главата бе засмукана в черната бездна на океана и изчезна завинаги… Той отвори очи и объркано примигна. Парагваецът седеше насреща му, сякаш изобщо не беше мръдвал от мястото си. Кроукър огледа лодката, но никъде не откри дори следа от увития в кърпи пакет. Последно вдишване на упойващите аромати, последно видение, мимолетно, но ясно: Соня потъва като камък в разлюляната океанска шир, черните вълни се сключват над нея със загадъчен плясък…

По обратния път Кроукър потъна в мъртвешки сън. Сънуваше, че танцува със Соня. Около тях цареше непрогледен мрак, но той знаеше, че се намират в „Бара на акулите“. — Въртеше я на дансинга, силното й стегнато тяло ту се отдалечаваше, ту се притискаше в неговото. При всяко завъртане момичето се завръщаше при него различно, в ръцете му се появяваше нов живот, сякаш изникнал от пепелта. Топлият й дъх докосваше бузата му, смехът й звучеше като планинско ехо на далечен камбанен звън. Вглъбени във вихъра на танца, те прекосиха самотен лъч на прожектор. Ярката светлина прониза косите й и стана червеникава, после докосна зелените точици в очите й. Изведнъж си даде сметка, че в прегръдките му е не Соня, а Джени Марш — лекарката на Рейчъл. Тя вдигна ръка и очерта във въздуха странен символ, който моментално се изпълни със златиста светлина. И Кроукър го позна: човешкото око с двоен ирис, което беше зърнал на гребена на огромната океанска вълна… После вниманието му бе привлечено от някакво движение, той рязко се обърна и видя как окървавената глава на Соня, увита в яркозелени водорасли и фосфоресциращи медузи, се търкаля по мраморното стълбище на хотел „Идън Рок“. От водните дълбини в подножието на стълбището изскочи огромна тигрова акула, разтвори огромната си паст и погълна главата. Оцъкленото й око злобно се втренчи в лицето на Кроукър, после водата се сключи над главата й сред облак черна пяна…

Събуди се потънал в пот и установи, че тъмносинята „цигара“ кротко се поклаща на частния пристан пред резиденцията на Бени. Разтърка очите си с юмрук и бавно се надигна. Запита се дали това, което беше сънувал, не е било пълното погребение на Соня, после погледна приятеля си, който завързваше катера за стърчащия наблизо кол.