Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Това не е вярно! — извика тя.

— Кое по-точно, Мати? — втренчено я изгледа Кроукър. — Още на сватбата ти забрави за нас, увлечена от богатите приятелчета на Доналд. Стояхме там сами, забравени от всички. Така и не го доведе на гости у дома нито веднъж. Въпреки че мама искаше да му сготви някой от своите специалитети, нищо повече…

— Престани! — извика извън себе си Мати. — Ти нищо не разбираш!

— Това не е всичко! — безмилостно повиши тон той. — Реши да ни накажеш и скри Рейчъл от нас. Мама така и умря с отворени очи, без да види внучката си! Разби сърцето й, да не говорим за моето! — Обърна се към Соня и добави: — На кръщенето на Рейчъл най-сетне получих възможност да й кажа какво мисля за съпруга й, за новия й начин на живот!

— По дяволите, Лю! — извика извън себе си сестра му. — Ти започна да заплашваш Доналд насред църквата! Пред очите на всички!

— Не се отказвам от нито една дума, която съм изрекъл тогава! — отвърна й и усети как спомените оживяват и го карат да трепери от гняв. — Именно там милата ми сестра се закле, че никога повече няма да разговаря с мен! — Отмести очи от Соня, спря ги върху Мати и изръмжа: — Как да не се радва човек на появата на сестра си!

После се обърна, отвори остъклената врата на бара и започна да си пробива път сред тълпата. Бени и Мария бяха преплели тела на дансинга и изобщо не го забелязаха. След още няколко крачки изскочи на асфалтирания, задръстен от коли паркинг.

Не след дълго на стълбите пред „Бара на акулите“ с танцова стъпка се появи Бени Милагрос. Над главата му сред пръски застинала пяна се издигаше страховита наглед пластмасова акула. Беше кич, самият Раф Рубине признаваше, че избухва в смях в момента, в който погледът му се спре върху нея.

Бени се дръпна да пропусне двама южноамерикански бизнесмени с дамите им, после нехайно се насочи към паркинга. Отвори вратата на тъндърбърда и се настани до Кроукър, който седеше зад волана.

— Дръж — тикна чаша в ръката му. — Помислих си, че ще имаш нужда от едно питие.

Кроукър мълчаливо я пое.

Пръстите на приятеля му опипаха горното джобче на ризата и между тях се появи дълга хаванска пура. Той я повъртя, после я запали. От него се носеше миризма на мескал и мъжка пот, примесена с едва доловимия аромат от парфюма на Мария — нежен и ефирен като розови облачета около херувим. Скоро обаче всичко това бе погълнато от силния аромат на хаванската пура.

— Като те гледам, си мисля, че дори един беглец от ада би изглеждал по-добре — промърмори и подръпна от пурата си. На практика изобщо не го беше погледнал. — Очите на Соня сякаш са от стъкло… Нещо си я разтревожил… Мария се зае да й прави компания и аз останах без партньорка за танци… — Над главата му се издигна нов облак дим: — О, щях да забравя… Една апетитна гуапа разпитваше из цялата кръчма за теб. Господ ми е свидетел, фигурата й доста си я биваше…

— Това е сестра ми, Бени.

— По дяволите! — промърмори намръщено той и стисна пурата между устните си.

Твърдите листа на палмите над главите им шумоляха в унисон с крякането на дървесните жаби.

От входа на клуба изскочи някаква фигура и привлече вниманието им.

— Ето я и нея — промърмори Бени, изчака малко, после се извърна към Кроукър: — Всичко това вони, човече! Твоята неприязън е като отрова, знаеш ли?

— Съжалявам, че ти развалих вечерта, Бени.

— Не говори глупости! — отвърна той и размаха пурата си. — Тук става въпрос за нещо много по-важно от една вечер с Мария! — Помълча, пусна отново ароматен дим и вдигна глава: — Знаеш ли какво си помислих, когато акулата изскочи насреща ми, Дюис? Нямаше нищо общо с баналното твърдение, че в подобни мигове на човек му минава пред очите целият отминал живот като на кино… Помислих си за сестра ми. Не за баща ми, не за братята ми. А за mi hermana… — Обърна се към Кроукър и се загледа в лицето му: — Роза почина преди пет години. Татко положително я обичаше, но се отнасяше с някакво пренебрежение към успехите й — дори когато завърши университета в Богота с научна степен по икономика и постъпи на работа в Световната банка… Просто си беше такъв. Сигурен съм, че е бил горд с нея, но не го показваше… — В очите на Бени се появи тъга. — А в онзи миг аз си помислих за нея — прошепна. — И едва тогава почувствах колко трябва да е страдала от безразличието на татко, от пренебрежението на братята си, включително и от моето… Сега всичко се промени. Причината е в шибаната акула… Накара ме да почувствам липсата на Роза. За съжаление обаче няма как да й го кажа… — После се пресегна през седалката, взе дясната ръка на Кроукър и прокара пръст по синкавите венички над китката. — Какво е това, Люис? — просъска. — Шибаната КРЪВ нали? — Главата му доволно кимна, сякаш току-що беше решил загадката на Сфинкса. — Трябва да помниш само едно, Люис: каквото и да е станало между вас, каквото и да е сторила сестра ти, вие двамата си оставате свързани навеки. Тя е твоята кръв , човече!