Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Радвам се да те видя! — Банални думи, обаче в устата на Раф те прозвучаха съвсем различно. Който ги чуе, изпитва усещането, че действително е нещо специално в очите на едрия мъж. — Май наистина прекарваш прекалено много време на тая лодка! Нужна ти е почивка, отпускане… — Някой го повика, но той махна с ръка: — След малко!

Тежката му лапа легна върху рамото на Кроукър: — Не бъди толкова сдържан, compadre. Възползвай се от гостоприемството на заведението… Напомням ти, че тук твоите пари не вървят…

В следващата секунда вече крачеше сред посетителите, усмихнат до уши. Спираше често, стискаше протегнати за поздрав ръце, привеждаше се да чуе поредната клюка, която някой редовен клиент държеше да сподели с него на всяка цена.

— Страхотен чешит — отбеляза Соня.

— Малко е грубоват, но има златно сърце — отвърна Кроукър. — Открит и честен човек… — Помълча за миг, после попита: — Питие?

— По-късно, в момента ми се танцува.

— За мен е удоволствие — рече той и я поведе към дансинга. — Значи, вие сте Соня… Това вашето малко име ли е, или е и фамилия? Като на Мадона…

— Мадона е съвършена, затова използва само едно име. — Момичето направи кратка пауза, вероятно поради сложното завъртане в ритъма на меренгата, после добави: — Моята фамилия е Вилалобос, като на композитора… — На устните й се появи усмивка: — Харесвам начина, по който танцувате… Гъвкаво и леко, като течаща вода. Напомняте ми за Карлито, моя брат. Когато бяхме малки, много обичах да танцувам с него…

— Учил съм се от най-добрите — отвърна й. — Толкова дълго съм висял в испанската част на Харлем, че обитателите му май свикнаха с мен…

В продължение на няколко секунди гледаше с одобрение движенията на тялото й в такт с ритъма на музиката, после попита:

— Защо приехте да дойдете тази вечер?

Соня му хвърли любопитен поглед, ръцете й останаха на раменете му, тялото й продължи да следва ритъма.

— Защото Бени ме покани — отвърна най-сетне.

— Просто ей така?

Тя го погледна с недоумение, сякаш въпросът беше излишен. После се разсмя:

— Бени, Мария и аз сме от Асунсион. Познаваме се отдавна.

Оркестърът направи пауза и дансингът се опразни. Хората се насочиха към бара от фибростъкло, майсторски моделиран във формата на гигантска акула. На дървената стена отзад висяха комплект челюсти на огромната бяла акула, запазени до последния страховит дори за гледане зъб… Майсторски поставени огледала отразяваха челюстите под различен ъгъл. Тълпата пред бара беше пъстра и разнородна, поведението на всички беше свободно и естествено. Така беше навсякъде.

— Питие? — за втори път попита Кроукър.

Соня кимна.

— Но после пак ще танцуваме, нали? — Очите й весело искряха: — Не всяка вечер ми се случва да попадна на американец, който умее да танцува меренга…

— Виждам, че обичате меренгата.

— Да, това е един много секси танц.

Той хвана ръката й и започна да си пробива път през шумната тълпа. Включиха стереосистемата. Успял най-сетне да се промъкне до бара, Кроукър изкрещя поръчката си на Франк — единия от тримата бармани на смяна тази вечер.

За Соня взе леден коктейл „Маргарита“, а за себе си още един мескал. Какво пък толкова, по дяволите?

Прекосиха претъпканото заведение и излязоха на терасата. И както винаги се случва в Южна Флорида, охладеният по изкуствен начин въздух в затвореното помещение остана блед спомен в мига, в който тежката и солена влага ги блъсна в лицата. Усетиха аромата на манговите дървета, невидими в мрака. Звездите над главите им светеха с неестествено ярко сияние. Грохотът на вълните поглъщаше всички останали звуци, шумът и оживлението на претъпкания бар останаха някъде безкрайно далеч. Не беше нужно дори да затварят очи, за да си представят, че се намират накрай света…

Едновременно погледнаха нагоре, към кадифеното покривало на небето, надупчено от звездите. Далеч на хоризонта сияеха светлините на Кий Уест. Приличаха на перли, окачени на красива шия…

— Ще поискате ли да правим секс? — неочаквано попита Соня.

Кроукър се стресна, после се усмихна и отвърна:

— Честно казано, не съм мислил за това.

— Много добре — кимна момичето. — Защото не си падам по подобни неща, дори когато става въпрос за Бени.

— Мисля, че той е наясно — отвърна й, спомнил си как я беше описал приятелят му: перла в седефена черупка.

— Не ме разбирайте погрешно — добави тя с весели искрици в очите. — Аз обичам секса, но предпочитам сама да избирам партньорите си. Още повече, че в днешно време сексът си има и лошите страни… — Пое дъх, изпусна го бавно от дробовете си и тихо призна: — А аз се страхувам от тях…