Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Искам да кажа, че всичките тези неща не струват пет пари за оная акула — добави Бени и пресуши бирата си на един дъх. — Хей, Люис, стари приятелю, днес ние с теб едва не изгубихме задниците си…

Кроукър изчака келнерката да остави на масата чиниите, препълнени с пържено помпано 1 1 Помпано — дребна дълбоководна риба с вкусно месо, обитаваща тропическите морета. — Б.пр. , поръча по още една бира и едва тогава рече:

— Това беше дивата сила на природата… Ураган, или приливна вълна. Нито повече, нито по-малко…

Бени сведе очи към рибата пред себе си, подправена с мащерка и пресен розмарин. От изражението на лицето му Кроукър разбра какво си мисли: ако не беше тази дива природна сила, сега щяха да си хапват уаху, а не помпано. Абсолютно същото си беше помислил и той.

— Грешиш, Люис — поклати глава парагваецът. — Онова шибано нещо беше нашето бъдеще… Точно то ще ни помъкне в бездната някой ден: шибаната дива сила на природата — непозната, внезапна, необратима…

Приятелят взе чашата му, и шеговито подхвърли:

— Хей, май трябва да пусна тук нещо по-силничко!

Бени мрачно се усмихна, очите му бяха насочени към кафявите пеликани, накацали по парапетите на кея. Ужасяващият сблъсък с акулата очевидно го беше разтърсил здравата.

— Казвам ти, Люис, нещо ще се случи — промълви. — Нещо ни дебне там, някъде в мрака…

Малко след десет се появи Мария, следвана от Соня. Беше гъвкава южноамериканка с гъста черна коса и черни очи, държеше се самоуверено като жена, свикнала да живее охолно. Соня също беше латински тип — висока и слаба, с дълга кестенява коса, която се спускаше на вълни към раменете, светлокафявите й очи бяха блестящи и много красиви. Походката й беше енергична и едновременно с това непринудена — от онези, които моментално правят впечатление. Но Кроукър от опит знаеше, че жените, които използват красотата си като банкова сметка, обикновено се оказват тъпи и себични създания…

По негово предложение отидоха в „Бара на акулите“ — едно сравнително ново за Исламорада заведение в стил фънк. Обзавеждането му беше като на скъп латиноамерикански клуб, музиката — тропически джаз, целта — да привлича богаташите от Южна Америка, дошли да пръскат пари в Саут Бийч. Всичко това съвпадаше с бизнеса на Кроукър, който набираше клиенти за спортен риболов именно сред южноамериканците с дебел портфейл. Той обаче имаше и друга причина да се отбива в този клуб. В момента тази причина стърчеше една глава над тълпата и се виждаше отдалеч.

— Хей, Раф! — извика Кроукър.

Раф Рубине беше собственикът на „Бара на акулите“. Ухилен до уши, той започна да маха с ръце, сякаш беше зърнал стар съученик.

— Как си, приятелю? — прогърмя гласът му. — Сигурно си добре, защото чувам, че вече цял месец не слизаш от твоя „Капитан Сумо“. — Смехът му беше заразителен: — Май имаш достатъчно богаташи, на които да хвърляш въдицата, а?

Хванал Соня за ръката, Люис си проби път към собственика на заведението.

— Не се оплаквам — подвикна. — Попадам все на едри риби, клиентите се редят на опашка на кея!

Рубине беше мъж с висок ръст и жилаво тяло, лицето му имаше цвят на махагон, обветрено и с дълбоки бръчки. Беше облечен с бели джинси и тъмносиня тениска, върху която със златни букви беше изписано:

НИКАКВИ КУРОРТИСТКИ ПРЕВЗЕМКИ

„С тази тъмна гъста коса, яркосини очи и обветрено лице прилича на манекен“ — помисли си Кроукър. Но на практика Рубине си беше типичен жител на Флорида — спокоен и весел, привикнал на бавното темпо, с което течеше животът тук.

— Хей, коя е тази красавица? — закачливо се провикна той. — Я ме запознай с нея, compadre!

Двамата бяха добри приятели. В „Бара на акулите“ Кроукър набираше основната част от клиентелата си, особено след като напусна остров Марко и се установи тук. Заведението се превърна в нещо като негов втори дом. Тук го познаваха и обичаха, дори нещо повече — възхищаваха му се. Преди известно време беше сложил край на серия от анонимни заплахи срещу Рубине. Проследи и спипа някакъв местен умник, който се оказа наемник на двама мафиоти от Маями, решили да получат парче от сладката баница на Раф.

Ухилен до уши, високият мъж целуна ръка на Соня, после здраво разтърси десницата на Кроукър. Много може да се научи за човека от неговото ръкостискане. Преди да се залови с ресторантьорство, той беше изкарал един мандат като кмет на Маями. Фактът, че в жилите му тече латиноамериканска кръв, изобщо не му попречи, не му попречи и един друг широко известен факт: че кампанията му беше изцяло финансирана от Бени, който използва огромните си връзки и влияние във Флорида…