Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Бени го стрелна с кадифените си очи и промърмори:

— Мисля, че ние с теб сме еднакви. Дълбоко в душите си…

Изправен до парагваеца, Кроукър изглеждаше огромен като мечок. Ръцете му стискаха металния лост, насочен с куката надолу. Сякаш държеше някаква средновековна алебарда. Имаше приятното и обрулено от вятъра лице на каубой, приличаше на Робърт Мичъм, яхнал коня си… Слънцето се отразяваше в сивите му очи. Протезата на лявата му ръка, изработена от черен поликарбонат, неръждаема стомана и матово синкав титан, приличаше на покрит с броня рицарски юмрук.

— Какво по-точно имаш предвид? — попита.

— И двамата сме дяволски предпазливи — ухили се Бени, после тикна въдицата в ръцете му и пое куката. Не беше забравил едно от основните правила, което беше в сила на тази лодка: който е хванал рибата, той си я вади на борда… — Вземи например появата си тук: идваш на ново място, но славата вече те е изпреварила. Щеш не щеш почваш да помагаш на федералните… На бреговата охрана също — особено в случаите, когато не могат да пипнат някой хитър контрабандист на наркотици… Постепенно изучаваш блатата на Евърглейдс като собствената си длан. А там се въдят бая гадини: крокодили, алигатори, отровни змии… Ти обаче си предпазлив тип, пипаш внимателно и ставаш по-добър дори от шибаните туземци. Как им беше името на индианците, които идват по тези краища след семинолите?

— Георгианците. Заселили са се тук в началото на века.

— Тях ги зная — направи гримаса Бени. — Имам предвид едни други — дето открай време са си живели във Флорида и са били изтребени от шибаните англосаксонци — съвсем като събратята си в Мексико и Перу…

— Калусите…

— Аха, точно те. Та за какво говорех? Ти си потънал в блатата като един шибан калус… Внимавай! — Бени се приведе над борда и насочи куката към отвора под хрилете на грамадната риба. — Куп лоши неща са се случили в Южна Флорида, не е нужно да ги изброявам… Тук човек трябва много да внимава!

— А ти знаеш как става това, нали, Бени?

— И още как — изръмжа парагваецът, продължавайки опитите си да закачи куката в дупката под плъзгавите хриле. — Това ми е работата… Всъщност нищо и никаква работа. Може да се каже, че моята професия е уреждач… Хората имат проблеми, които аз решавам. Проблеми в бизнеса, проблеми в личния живот… Уреждам всичко. Не, не е това, което си мислиш. И което е изписано на лицето ти на ченге… Не ми гледай пищова, той е за самозащита и нищо повече. — Ръцете му театрално се разпериха: — Аз преговарям и търся начин за уреждане на проблемите… — Приведе се над парапета, гласът му стана по-гърлен: — От опит зная, че всички хора се мотивират от едно и също нещо: не искат да губят… Независимо дали са глупави, упорити или горделиви… Не искат да губят и толкоз. А аз им показвам как на практика може да стане това.

Вдигна ръка и избърса пръските солена пяна от лицето си. Очите му внимателно следяха движенията на ранената риба. Тялото й се поклащаше край борда, у него все още се забелязваха признаци на живот. Куката най-накрая попадна където трябва, Бени се наведе още напред и изпъшка:

— По дяволите!

Една последна конвулсия на умиращото животно изтръгна острието от дупката, водата наоколо потъмня от кръв.

— Кажи, ако имаш нужда от помощ — обади се Кроукър, опънал кордата до крайност.

Приятелят му, запазил равновесие на носа с цената на огромни усилия, гневно започна:

— В деня, в който ще ми трябва помощ, за да измъкна една шибана уаху…

Не се доизказа и нададе дрезгав вик. Водата около ранената риба, почервеняла от кръвта, изведнъж стана черна, после изригна в пръски ослепително бяла пяна. В центъра на фонтана изскочи главата на огромна тигрова акула.

— Ах, мамка ти! — изненадано ревна Бени.

„Страхотен екземпляр! — светкавично прецени Кроукър. — Най-малко един тон!“ Огромната й паст се разтвори на сантиметри от ръцете на Бени. В следващия миг острите като трион зъби се захлопнаха, стоманеният прът с куката се строши като клечка за зъби, а част от уаху изчезна под водата сред кървав фонтан.

Латиноамериканецът направи опит да се дръпне назад, но токата на колана му се закачи за парапета. За миг остана неподвижен, а горната част на тялото му увисна над водата.

Кроукър измъкна стоманените нокти на протезата си и сряза кордата с едно-единствено бързо движение. Захвърли въдицата на наклонената палуба в момента, в който тигровата акула изскочи на повърхността и със смразяващ сърцето плясък се насочи право към Бени.