Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Ето я, идва!

Кроукър успя да зърне тесния гръб на уаху и моментално разбра, че той е прав. Рибата действително се насочваше към лодката.

— Обирай! — напрегнато извика. — Бъди сигурен, че си прибрал всеки излишен сантиметър!

Включи двигателите и започна да отдалечава „Капитан Сумо“ от пътя на рибата. Парагваецът въртеше макарата с бясна скорост, очите му не се отделяха от перката на уаху, която пореше водата, остра като бръснач. В последния момент Кроукър отгатна, че звярът се готви да мине под лодката, и рязко завъртя руля. Но уаху направи гигантски скок във въздуха, обърна се и започна да се отдалечава. Бени светкавично отпусна кордата и изкрещя:

— Добре беше! Ние с тебе май си приличаме и по друго, не само по това, че си падаме по риболова в Южна Флорида! — Едната му ръка за миг се откъсна от въдицата и плесна плоския му корем.

— Тъй ли? По какво?

В този момент уаху направи нов елегантен скок и смени посоката на бягството си. Бени почти изгуби равновесие. Неволно направи крачка напред, бедрото му опря в парапета. Ръцете му се напрегнаха, върхът на въдицата рязко отскочи нагоре. Макарата продължаваше да се развива с бясна скорост.

— Тая има още много живот в себе си — изпъшка той.

Кроукър промени посоката на движение и намали скоростта. Рибата беше под контрол, поне за момента.

— И двамата знаем какво е да имаш врагове — отговори на въпроса му Бени.

— Ти се шегуваш! — разсмя се бившият полицай. — Аз съм като морските крави, нямам естествени врагове…

— Тъй ли? Нямаш врагове, значи? Ти — бившето ченге, което от време на време работи за кеф с елитните федерални агенти от една институция, Бог знае защо наречена Специален отдел за борба с картелите? Ако някой прояви любопитство, те не знаят нищо за теб, ти за тях — също. Името ти го няма във ведомостите им, никой никъде не те води…

— Сигурен ли си в това, което казваш?

— Само предполагам — ухили се латиноамериканецът, продължавайки да се бори с въдицата. — Както предполагам, че си автор на няколко изключителни разработки в средите на мафията… Ти имаш приятели и врагове по върховете, Люис. Не се опитвай да ми внушаваш обратното… — Помълча малко, после сви рамене и добави: — Зная за теб толкова, колкото ми е необходимо.

— А откъде си получил тази лоша информация? — попита го той.

— От едни момчета, с които играя маджонг. — Смехът му наподобяваше стържещия писък на уплашена морска крава. Очите му изпитателно стрелнаха Кроукър.

Уаху започна да се уморява, в това нямаше никакво съмнение. Кръговете на бягството й се стесниха, вече не опъваше толкова силно. Бени я държеше под контрол. Не след дълго щяха да я закачат за куките и да я издърпат на борда.

— Зная нещичко и за механичната ти ръка — подхвърли парагваецът. — Тя не е следствие от някакъв шибан недъг… Зная и как си се появил в Южна Флорида. Бил си детегледачка на една прекрасна гуапа, която е била ключов свидетел по дело за масово убийство… А когато делото приключило, ти си казал майната му на прикритието и си се установил тук за постоянно заедно със същата гуапа… Как й беше името?

— Ти ще кажеш…

— Била е манекенка, нали? — сви рамене Бени. — Сега се мотае някъде из Париж, Милано, или Бог знае къде… Всъщност това е без значение. Нали не е тук? Представата й за живота е била различна от твоята. Също като на онази принцеса от мафията, с която си имал връзка в Лонг Айлънд. Тя пък е била търсена от закона, а на всичкото отгоре и омъжена ! „О, сеньор, харесвам размера на вашите топки!…“ Бог ми е свидетел, че когато пожелаят, гуапите могат да бъдат изключително жестоки!

— Не са били жестоки — промълви неволно Кроукър. — Просто не бяха за мен, както вече отбеляза…

Бени не обърна внимание на думите му. Ръката му раздвижи пръчката, с цел да усили болката на рибата, да намали съпротивителните й сили.

— В крайна сметка си се върнал на това тринайсетметрово катерче и си съживил дейността на фирмата за спортен риболов, която си основал преди години… малко след като си осъзнал очевидното: че нещата с мафиотската принцеса просто не вървят.

— Много съм впечатлен.

— Не ти говоря всичко това, за да те впечатля — отвърна Бени и придърпа рибата по-близо до борда. — Сторих го, за да ти покажа какъв човек съм аз и какъв човек си ти…

Перката на уаху започна да клюма. Изтощена от борбата, едрата риба беше полегнала на една страна. Кроукър остави моторите да работят на празен ход, изскочи от рубката и откачи от страничната стена късо желязо с кука накрая.