Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Madre de Dios! — изкрещя парагваецът. По лицето му, побеляло като вар, изведнъж изпъкнаха полепналите капчици кръв, примесени с парчета костици и сухожилия. В широко отворените му очи с цвят на кафе се отрази грозната сиво-кафява муцуна на огромния хищник.

Главата на мъжа се намираше точно над зиналата паст. А акулата, подлудена от миризмата на кръвта, продължаваше да се издига нагоре. Дясната ръка на Люис се стрелна напред, сграбчи Бени за яката и рязко дръпна. Но проклетата сребърна тока остана заклещена за парапета.

Отчаян, Кроукър скочи напред, блъсна с рамо другия мъж и се надвеси през борда. Лявата му ръка описа полукръг, слънцето за миг се отрази в никелираните й части. Стоманеният нокът на показалеца му потъна в дясното око на акулата, останалите пръсти се забиха дълбоко в муцуната.

Това бяха единствените части от анатомията на звяра, които изглеждаха уязвими. Спомни си разказите на разни рибари, които твърдяха, че са прогонвали акули с удари по носа. Дано в тях да е имало нещо вярно, горещо се помоли той.

Могъщата опашка на тигровата акула разпени водата, тялото й се блъсна в лодката и силно я разклати. Мъжът ясно видя как грубата кожа свали като с нож няколкото пласта боя и част от дървото на корпуса. Полуослепен и подлуден от кръвта, звярът направи трети поред вертикален скок нагоре, после се гмурна. Забивайки стоманените си нокти в муцуната, Кроукър неволно ги беше свил и сега не можеше у да ги откачи. Имаше опасност акулата да го замъкне под водата със себе си.

Бени най-сетне успя да откачи токата си, сграбчи мократа от пот риза на Кроукър, а с другата си ръка измъкна тежкия „Смит и Уесън“ от колана си. Шест куршума, един след друг, потънаха в главата на акулата. Беше се прицелил в мозъка, но той беше толкова малък и така добре защитен, че не знаеше дали го е улучил. От злоба или от обикновен рефлекс огромното туловище изскочи над водата за четвърти път. Нима Бени се беше оказал толкова лош стрелец, въпреки че стреля почти от упор? Или пък праисторическото чудовище все още не съзнаваше, че е мъртво? Това в момента нямаше значение. Обезобразената муцуна се стрелна нагоре сред вулкан от розова пяна. Най-предният от двойната редица зъби-триони одраска дясната ръка на Бени от вътрешната й страна. Той изкрещя от болка и изпусна револвера, който потъна в раззиналата паст на звяра. В следващата секунда Кроукър напрегна сили и стоманените нокти на протезата раздраха муцуната от единия край до другия.

Акулата беше мъртва. В главата й имаше шест едрокалибрени куршума, кръвта й шуртеше като от пожарен кран. Но Кроукър се беше нагледал на уж мъртви акули, които внезапно оживяват на борда на своите палачи, с трагични последици при това. Грабна нова кука от поставката и я заби в здравото око на звяра. Направи го няколко пъти поред. Могъщата опашка отново разпени водата край борда.

Най-сетне всичко свърши. Пяната се стопи, кръвта заприлича на петролно петно, изпуснато от повреден танкер. Акулата се завъртя, коремът й блесна на лъчите на слънцето. После бързо започна да потъва. Огромните челюсти продължаваха спазмолитичните си движения.

— Майка му стара! — изруга Бени и уморено се облегна на парапета. Надупчените му от шарка бузи бяха започнали да възвръщат нормалния си цвят. — Тази мръсница ми отмъкна не само уаху, но и пистолета!

Веднага след като се добраха до кея, Кроукър закара Бени в Моряшката болница. Раната на ръката на парагваеца беше само драскотина, но бе близо до основна артерия. Преди вечеря се отбиха в закусвалня за морска храна и хапнаха по един сандвич със специално обработени в саламура и йод водорасли. После скочиха в розово-белия тъндърбърд на Кроукър, модел 1969. За него Бени казваше, че грухти като прасе, но лети като вълшебно килимче. Ръката му беше превързана с жълтеникав от дезинфекциращи средства бинт, но това не му попречи да грабне мобифона си и да набере номера на някаква жена, която се казваше Мария. Люис го чу да си определя среща за десет вечерта, след което й продиктува някакъв номер на пощенска кутия — еквивалент на адрес, когато става въпрос за Флорида Кийз.

— Веднага след щатско шосе номер едно, Мария. Вляво, изключено е да го изпуснеш… На Соня мина ли й? Добре, вземи и нея.

Прекъсна разговора и се извърна към спътника си:

— Гуапите скоро ще кацнат. Да не вземеш да се правиш на срамежлив, ей!

— Бени, Бени — засмя се той. — Изобщо не ме интересува с кого ще излизаш.

— Аз ще изляза с Мария, а Соня е за теб, умнико! — ухили се Бени.