Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Усети как Гидиън отново я облива с вълните на удоволствието и моментално забрави призрака на баща си. Простена и остави чашата с тъмен екстракт на плота пред себе си. С помощта на мишката нагласи параметрите на оптимален режим и скоро отново достигна оргазъм, дишайки тежко.

После, обляна в пот, протегна ръка към черната течност.

В разгара на третия оргазъм усети въздействието на поредната доза кокаин. В главата й се появи кошмарът, от който постоянно се опитваше да се освободи. Изпита чувството, че в бокса се е спуснала Смъртта и прогонва последните остатъци от действителността. Видя се отстрани: отпусната и потна, с изцъклени от виртуален секс очи… А после изпита усещането, че над рамото й бди някакъв ангел. Всъщност този ангел беше самата тя…

Ангелът Рейчъл напусна бокса, както неизменно го правеше. И тръгна да търси вуйчо си… Навремето той беше ченге, после двамата с майка й така се скараха, че престанаха да си говорят. Но беше виждала негови снимки, дори скри една от тях в стаята си. Понякога я вадеше да я разгледа, опитвайки се да си го представи на живо: силен, твърд, огромен като мечок, винаги готов да й се усмихне… Никога не разбра, че в лицето на вуйчо си търси идеалния баща — онзи, който ще я обича и винаги ще я закриля… Мразеше майка си, защото не й казваше къде се намира този вуйчо. Тя пък очевидно изпитваше ужас и страх от нарастващия интерес на дъщеря си към този човек. А самата Рейчъл беше убедена, че ако имаше брат, никога не би се отнасяла с него по такъв начин…

Действителността продължаваше да се топи, изчезваше като морски фар в гъста мъгла. Кибернетичната стимулация се задейства отново, но този път с обратен ефект. Рейчъл изпита чувството, че под кожата й лази цял кошер пчели. Изпищя, звукът на собствения й глас наподобяваше форсиране на реактивен двигател. Скочи на крака и започна да отлепва електродите от тялото си. Някои от тях бяха здраво закрепени и я дръпнаха към пода. Тя изгуби равновесие и падна. Изпита усещането, че потъва в подвижни пясъци. Понечи отново да изпищи, но устата й се напълни с пясък. Ръцете й бяха безкрайно дълги, а краката й се превърнаха в нещо, което наподобяваше стоманени въжета на висящ мост, разкъсани от земетресение… Нещо не беше наред, нещо ставаше…

Връхлетя я пристъп на гадене, внезапен като горещ душ. Преви се на две и мъчително повърна. Примигна да отстрани сълзите от очите си и установи, че нищо не вижда. После пристъпът се повтори. Толкова силен, че почти я парализира. Болката я връхлетя в мига, в който беше сигурна, че по-лошо не може да бъде. Заби се като огнен меч в долната част на гърба й, тялото й се сви на пода, заемайки позата на зародиш.

Вратата отхвръкна от пантите, в бокса връхлетя Гидиън, а след това и шестнадесет двойници на Гидиън. Рейчъл понечи да протегне ръце към тях, но нищо не се получи. Устата й се разкриви.

После светът експлодира на стотици хиляди късчета, остри като бръснач. Тя потъна в мрак. Благословеният мрак на забравата, където изчезна всичко, дори непоносимата болка…

Когато рибата уаху захапа кукичката и кордата се изпъна като струна над изумрудената вода, Бени Милагрос изруга под нос и промърмори:

— Мамка й! Исках риба-меч!

Лю Кроукър моментално улови едрия силует под вълните, забави оборотите на мотора и се приготви за маневриране.

— Внимавай — рече. — Това не е домашно котенце.

Уаху беше изключително силна риба, движеше се със смайваща скорост и често стопяваше макарата на рибаря, който се опитваше да я улови.

— Ние с тебе ще си хапнем тая уаху за вечеря — изръмжа Бени Милагрос и зае позиция на носа на лодката. Беше висок, тридесетгодишен мъж, гъвкав като танцьор на фламенко. Челото му беше високо, дългата му коса стигаше до раменете. Носеше бяла фланелка от лен с къс ръкав, гащета на черно-червени райета, които стигаха почти до силно окосмените му колене. Беше обут с плетени сандали. Дори пръстите на краката му бяха покрити с черни косми, гъсти и сплъстени. Гащетата бяха пристегнати към мършавите му хълбоци с помощта на широк колан, върху който имаше огромна сребърна тока с овална форма, украсена със златни фанфари. В колана му беше затъкнат тежък револвер „Смит и Уесън“, 38-ми калибър. Бени беше един от онези парагвайски богаташи, които пристигат в Южна Флорида с единствената цел да пръскат пари и да бъдат забелязани. Понякога, почти винаги случайно, сключваше и по някоя сделка… — Борбата с риба като тази ми напомня за една гуапа. Страхотно парче! Бог ми е свидетел, че бих се оженил за нея, стига да можех! Но сигурно щях да я разваля, не мислиш ли?