Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Животът, в най-прекрасния му вид — промълви Каменното дърво. — Мигове като този са всичко, от което се нуждае човек… Задържаш ги в шепа, запазваш ги завинаги в сърцето си…

Преди да осъзнае какво прави, Кроукър се наведе и я целуна. После, в секундата, в която усети как устните й се разтварят под неговите, се отдръпна и виновно промълви:

— Извинявай, не исках да…

Очите й бяха огромни, с някак странно избледнели ириси.

— Аз пък искам точно това !

Уви ръка около врата му и властно го привлече към себе си. Устните им се докоснаха, телата им се притиснаха, езикът й се преплете с неговия. Кроукър усети аромата на момичето, сякаш то беше някакво тайнствено нощно цвете. Усещането беше невероятно, той вдъхна с пълни гърди. Внезапно нахлулите отвътре музика и човешка глъч накараха сърцето му да ускори ритъма си.

— Лю? — обади се тих женски глас някъде зад гърба му.

Не сега ! — простена беззвучно той. — Нима ще извадя лошия късмет да налетя на някое старо гадже точно сега? С нежелание се откъсна се от Соня. Задържа ръката й в своята и бавно се обърна с лице към жената, която се приближаваше към него откъм „Бара на акулите“.

— Здравей, Лю.

Той се втренчи в жената и удивено прошепна:

— Мати!

Имаше чувството, че в стомаха му се настанява тежък леден блок.

Красива и царствена, Мати местеше очи от него към Соня и обратно. Беше облечена в изключително скъпа рокля от черно жарсе, на шията й имаше диамантена огърлица. Прическата и гримът й бяха безупречни — сякаш току-що излизаше от фризьорския салон. Облечена по този начин, тя изглеждаше съвсем не на място тук, в „Бара на акулите“.

— Предполагам, че си малко изненадан… — подхвърли жената.

— И още как! — едва успя да измърмори Кроукър.

Мати погледна Соня за последен път, намръщи се с леко пренебрежение и премести поглед върху лицето на Кроукър.

— Извинявам се за начина, по който се появих, но трябва да говоря с теб — изрече с лека въздишка. — Исках да ти оставя бележка на пристанището, но оттам ми казаха, че сигурно ще се появиш в това заведение… — Думите й прозвучаха малко объркано, личеше си, че е нервна.

— Нали се кълнеше, че никога вече няма да разговаряш с мен? — Той си даде сметка, че стиска ръката на Соня с отчаянието, с което корабокрушенецът стиска спасителния пояс сред бурното море. Сърцето му блъскаше толкова силно, че трудно чуваше дори собствените си думи. — Това беше преди колко, дванадесет години?

— Четиринадесет — поправи го Мати. — Четиринадесет години, един месец и седемнадесет дни. — Направи неуспешен опит да се усмихне и добави: — На кръщенето на Рейчъл…

— Не съм забравил — тъжно отвърна той.

— Тя е вече на петнадесет…

— През цялото това време не се обадихте нито веднъж.

— За пръв път чувам, че си искал да се свържеш с нас.

— След клетвите ти нямах причина да мисля, че ще искаш да ме видиш.

— Добре де, това си го заслужавам…

В очите му се появи хладен блясък.

— Лю…

— Какво има? Нали постигна каквото искаше? Омъжи се за Доналд Дюк. Този живот ти дава всичко. Поне така ми повтаряше…

Очите й се насълзиха и тя прошепна:

— Това беше отдавна.

— Лю — обади се Соня. — Какво става тук?

— Всичко се промени — добави Мати. — Доналд ме напусна…

Кроукър я погледна в очите и кротко попита:

— Какво искаш от мен, Мати? Трябва ли да бъда изненадан, трябва ли да изразя някакво съчувствие? — Не желаеше да си спомня миналото. — О, колко съм разсеян — смени тона. — Забравих да ви запозная: това е Соня Вилалобос, а това — Мати Дюк, моята сестра…

Настъпи тишина, изпълнена със смайване. Кроукър пусна ръката на момичето и добави:

— Преди осемнадесет години Мати срещна един човек на име Доналд Дюк.

— Недей, Лю! — проплака тя.

— Той беше корпоративен гений, опасен вид акула — от онези, които се хранят с нещастието на другите… Гълташе компания след компания, продаваше дъщерни фирми, уволняваше хора…

— Господи! — изсъска сестра му. — Говориш за него като за престъпник!

Спрял напрегнат поглед върху лицето на Соня, той усети как сърцето му се стяга от ледените обръчи на гнева.

— Този човек прибягваше до долни машинации, за да прогони неудобни за себе си висши ръководители, изключваше ги от директорски бордове, правеше така, че те да напуснат Ню Йорк, при това с неприкрита наслада…

— Няма никакви доказателства за това! — възропта Мати.

— Но въпреки всичко сестра ми се омъжи за него! — продължи с блеснали очи Кроукър. — Тя беше заслепена от начина му на живот. Нали така, Мати? — Мати прехапа устни и отмести поглед. — Разбира се, че е така! Тя не се вслуша в предупрежденията ми, дори напротив — тръгна срещу тях, ей така, напук… Казах й за какъв човек се омъжва, но тя извъртя нещата и ме обвини в завист. Завиждал съм на Доналд за богатството и положението му в обществото. Започна да ми се подиграва, защото съм ченге и гледам на света през очите на ченге… — Извърна глава към сестра си и попита: — Нали ми каза, че съм ченге и имам мозък колкото всяко ченге — не по-голям от хапче аспирин? А после добави: „Прекаляваш, Лю… Внимавай да не свършиш като татко — прострелян в някоя задна уличка…“ — Главата му горчиво се поклати: — За тази жена парите, властта и светският живот бяха по-важни от семейството й… След като срещна Дюк, семейството изведнъж й се стори скучно и досадно!