Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Мати ги забеляза, приближи се до колата и хвърли колеблив поглед към Бени. Той слезе, с галантен жест я покани да седне на мястото му, после заобиколи и се наведе над сваленото прозорче на Кроукър.

— Господ ми е свидетел, че жените могат да бъдат жестоки по сто начина — прошепна в ухото му. — Но понякога братята им са още по-жестоки!

Обърна се и тръгна към бара. Вървеше бавно и спокойно, над главата му се виеха облачета дим. Приятелят му го проследи с очи. „Каква загадка е този Бени Милагрос — помисли си той. — В момента, в който човек реши, че му е намерил цаката, той му показва нова, напълно непозната черта от своята същност…“ Беше меркантилен и едновременно с това пълен невежа, muy simpatico и невероятно одухотворен… Но най-вече загадъчен.

Мати мълчаливо стоеше на крачка от отворената врата на тъндърбърда. Беше боядисала гъстата си вълниста коса в кестеняво. Този цвят беше много по-подходящ на кожата й от платиненорусото, с което я помнеше Кроукър. Имаше висока и гъвкава фигура, с дълги бедра и добре очертани форми. Точно по такива фигури си падаха мъже като Доналд Дюк — разбира се, докато не открият някоя друга — с още по-дълги бедра и още по-очертани форми…

Тя понечи да каже нещо, но в същия миг моторът на стария буик в съседство изрева, фаровете му се включиха и той рязко потегли. Мати изчака колата да се отдалечи и пристъпи напред. Напрежението й можеше да се пипне с ръка.

— Имаш отвратителния навик да ме излагаш на обществени места! — каза.

— Сега може би си получила някаква представа как сме се чувствали ние с мама! — остро й отвърна той.

Лицето й беше смръщено, устните се бяха превърнали в тънка черта.

— Господи, никак не си лесен! — въздъхна.

— А трябва ли да бъда? Ти самата беше ли лесна?

Сестра му въздъхна, отвори чантичката си и му подаде една снимка.

Беше на Рейчъл, цветна, с отлично качество. Момичето имаше гъстата вълниста коса и съсредоточено изражение на майка си, но яркосините очи и русият цвят на косата несъмнено принадлежаха на Доналд. Онзи, който беше направил снимката, я беше хванал в момент на спокоен и отпуснат размисъл. Момичето изглеждаше абсолютно безгрижно.

— Много е хубава — изрече с болка в гласа Кроукър, усетил току-що колко много е бил ограбен през отминалите петнадесет години. Бяха го лишили от удоволствието да следи израстването на това хубаво дете.

— Благодаря — отвърна Мати, но не се усмихна. После поклати глава и отказа да вземе снимката: — Тя е за теб…

Кроукър сведе очи към фотографията, помълча, после с въздишка рече:

— В лицето й откривам много от твоите черти.

— Работата е там, че… — Тя преодоля колебанието си, тръсна глава и продължи: — Изминаха две години, откакто Доналд ме напусна… Преди шест месеца умря… Частният му самолет попаднал в гръмотевична буря и се разбил в околностите на Сан Франциско…

Той понечи да каже, че съжалява, но думите заседнаха в гърлото му. Вместо това, който знае защо подхвърли:

— Това означава, че вече си богата…

— Не е точно така — отвърна му, а веждите й леко се свиха при тази нетактичност. — Преди една година Доналд се ожени отново… За някаква млада петролна наследница от Тексас от известна фамилия. Предполагам, че точно това е търсил… Родила му е син една седмица преди катастрофата. Според завещанието му синът наследява всичко…

— Лош късмет — отбеляза Кроукър и поклати снимката в ръката си: — Но все пак ти остава Рейчъл…

Лицето на Мати беше бяло като вар. Понечи да каже нещо, но прехапа език.

— Лю, аз… — Отмести поглед встрани. — Аз трябва да ти призная нещо… Зная, че ти не каза нищо, когато те обвиних, че не си направил никакъв опит да се свържеш с нас.

Челюстите му неволно се стегнаха.

— А не беше така — продължи с усилие тя. — Зная, че си правил опити да се свържеш с Рейчъл… Зная го, защото аз бях тази, която криеше писмата ти…

— Кучка! — изрева той и бясно заудря с длани по кормилото.

Мати потръпна и уплашено примигна.

— Това беше ужасна грешка от моя страна, Лю — рече с несигурен глас тя. — Но тогава си мислех, че постъпвам правилно…

— Защо не й позволяваше да ме види?

— Ох, по дяволите! — прошепна Мати, без да знае накъде да гледа. — Работата е там, че… — Устните й трепереха, езикът й облиза една търкулнала се сълза. Очите й най-сетне намериха неговите: — Работата е там, че тя дяволски много прилича на теб !

От клуба изскочи шумна и весела група хора. Изръмжа автомобилен мотор, фарове осветиха паркинга и изчезнаха по посока на шосето.