Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Кроукър откри, че му е трудно да диша. Защо спомените му за общото им минало бяха толкова изопачени? Очевидно истината винаги е жестока, винаги те заварва неподготвен…

— Направи аборт, така ли? — глухо попита той.

Мати кимна.

— Това беше решение, което почти ме уби. Дълго време след това се чувствах нечиста, увита в дрипите на греха… Не смеех дори да припаря в църквата… Живеех с чувството, че съм обърнала гръб на Бога. Но нямах друг избор…

Притисна главата си с ръце и замълча. Кроукър мълчеше и чакаше, сърцето му блъскаше като чук в гърдите.

— После открих, че не мога да се върна у дома — продължи след известно време тя. — Нямаше да издържа разпита, на който ти без съмнение щеше да ме подложиш. Знаем се, Лю… Бях сигурна, че веднага щеше да разбереш, че нещо около мен не е наред…

— Аз те търсих…

— Но не успя да ме откриеш. Имах малко пари, стигнаха ми колкото да изкарам две седмици на хотел. След това си намерих работа, машинописка в една фирма. И за пръв път се почувствах щастлива. Щастлива и свободна.

— Защото избяга от нас — язвително рече той. — Избяга от семейството си.

— Избягах от онази дупка — поклати глава Мати. — От тъмното и потискащо апартаментче. Господи, Лю, как издържа толкова дълго там?

— Това беше нашият дом. Там живееха мама и татко.

Мати извърна глава. Помълча малко, после смени тона:

— Във фирмата се запознах с Доналд… Работех извънредно, не желаех да се връщам към миналото. И един ден открих, че съвестта ми е чиста… Бях се освободила от чувството за вина… — Пръстите й пробягаха по никелираните лайстни върху арматурното табло на тъндърбърда. — Доналд купи фирмата шест месеца след като започнах работа там… Вече се бях издигнала и отговарях за няколко средни по обем сметки. Както и да е… В деня, в който договорът беше подписан, той уволни всички скъпоплатени ръководители заедно с разточителните им обеди, обилно полети с мартини… От тези, които останаха, излъчи временно ръководство. Екипът получи задачата да направи оценка на фирмата и на служителите в нея. Аз бях включена в този екип и в продължение на три месеца работих рамо до рамо с Доналд. Всеки Божи ден. Бях убедена, че изобщо не ме забелязва, но се оказа, че греша. По-късно призна, че ме е наблюдавал още от първия ден. — Обърна се към него, лицето й беше обляно в сълзи. — Животът ми претърпя коренна промяна, постепенно и незабележимо… След всичко, което преживях и което исках да забравя, аз вече не можех да се изправя пред семейството си. Особено пред теб, Лю… Месеци и години след този инцидент изпадах в ужас при мисълта, че мога да те срещна. Бях убедена, че моментално ще разбереш всичко, още преди да се опитам да те излъжа!

В замаяното и пламнало от срам съзнание на Кроукър изплуваха казаните от Бени думи: Господ ми е свидетел, че жените могат да бъдат жестоки по сто начина. Но понякога братята им са още по-жестоки!

Усети как нещо много грозно и много твърдо се пропуква в душата му.

— Мати…

Мекият и примирителен тон на гласа му беше достатъчен за нея. Разтърсена от ридания, тя се хвърли в обятията му и завря глава в рамото му. Той я притисна към себе си и със смайване установи, че и неговите очи смъдят. Бени се оказа прав: няма значение какво е имало между него и сестра му, няма значение в какво се е превърнала тя. Кръвта вода не става. Това, което мислеше за гняв, се оказа малшанс, роден от неразбирателството…

— Нямах сили да се изправя срещу теб — прошепна тя. — Нямаше да понеса обвинението в очите ти, презрението ти… Затова избрах пътя на страхливеца. Омъжих се за Доналд, след това ми беше някак по-лесно да прекъсна връзките със семейството си… Но мога да ти се закълна, че всяка сутрин, изправена пред огледалото, аз виждах теб и твоето желязно чувство за морал!

— Станалото, станало, Мати — притисна я към себе си той. — Всичко е минало. Сега можем да започнем на чисто…

— Наистина ли? Господи, Лю, това би било чудесно! Но…

Тялото й се скова от напрежение. Той леко я отблъсна от себе си и се взря в широко отворените й очи:

— Какво „но“?

В тях се четеше смъртен страх и Кроукър осъзна, че именно той я беше накарал да тръгне да го търси.

— Мати, какво има?

— Мили Боже! — разплака се отново тя. — Рейчъл умира, Лю… Моето момиченце си отива и аз не зная какво да правя.

Сградата на болницата „Роял Поинсиана“ с фасада от боядисани в златисто тухли беше на дванадесет етажа и се издигаше в източния край на Юкалиптъс Стрийт. Въпреки факта, че беше на хвърлей камък от центъра на Палм Бийч с мемориалния мост „Флаглър“, пешеходната зона на „Роял Поинсиана“ и хотел „Брейкърс“, около нея беше тъмно, мрачно и не съвсем безопасно.