Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Той се обърна и видя лекарка на около тридесет години с приятно лице и фигура на атлетка. Червеникавата й коса беше пристегната на тила, в чертите й се долавяше нещо котешко.

Тя протегна ръка и Кроукър механично я пое.

— Аз съм доктор Марш. Джени Марш… — На устните й се появи лека усмивка: — А вие сте?

— Лю Кроукър. На Мати…

— О, братчето най-сетне се е намерило — прекъсна го лекарката. — След всичко, което зная за вас от госпожа Дюк, наистина се радвам, че е успяла да ви открие. Извинете за момент… — Извърна се към Мати и каза: — Госпожо Дюк, бихме искали да вземем нови проби от кръвта и урината, ако не възразявате…

Тя мълчаливо кимна и доктор Марш направи знак на една от лаборантките.

— Докторе, бих желал да получа повече сведения за състоянието на племенницата си — каза Кроукър, изчакал лаборантката да забие спринцовката си във вената на Рейчъл.

В бокса имаше прекалено много хора и стана задушно.

— Защо не продължим този разговор навън? — предложи тя и се насочи към централната зала.

Той я последва, но Мати остана край леглото.

— Сестра ми…

— Лично аз съм доволна, че сте тук — каза доктор Марш. — Госпожа Дюк трудно приема това, което се е случило с Рейчъл. Напълно разбираемо, естествено… Между другото, тя сподели с мен, че вие сте бивш полицай. Вярно ли е?

Кроукър кимна.

— В такъв случай сигурно имате опит с непълнолетни наркомани…

— Дори прекалено голям.

Джени Марш кимна и му направи знак да я последва. Напуснаха отделението за хемодиализа и спряха пред една врата с матирано стъкло. На табелката пишеше:

ОБЩИНА ПАЛМ БИЙЧ. КАБИНЕТ ЗА ТЕЖКИ НАРКОМАНИИ. ВХОД ЗАБРАНЕН ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА.

Озоваха се в една от двете лаборатории без прозорци. Обзавеждането се състоеше от високи маси с цинкови плотове, върху които бяха натрупани спиртни горелки, центрофуги, автоклави и микроскопи. На прикрепените за стените дървени рафтове проблясваха стройните редици на колби и епруветки, стъклени плочки за проби, пипетки и пластмасови тръбички, акуратно етикетирани шишенца с химикали. В ъгъла се виждаше внушителната грамада на електронен микроскоп. Кроукър се почувства зле. Всичко това му напомняше за болничните морги, където често му се беше налагало да присъства на идентификация на трупове от страна на роднини и близки…

Край една от стените бяха подредени стоманени шкафчета, в ъгъла бръмчеше стар хладилник. На малка масичка до него имаше кафе машина и купчина картонени чашки.

— В момента правим едно широкомащабно изследване на злоупотребата с наркотици в града — обади се Джени Марш. — То се финансира от общината, но участва и болницата. По тази причина се съгласих да стана негов ръководител.

— Не носите ли прекалено много дини под една мишница, докторе? — попита я.

Тя се усмихна и лицето й изведнъж изгуби част от служебната хладина.

— Да, така е. Но това проучване е важно. Честно казано, предпочитам да участвам в него, вместо да си отспивам…

В помещението влезе лаборантката, която беше взела кръвна проба на Рейчъл. В ръката й имаше епруветка с тъмна течност, вероятно същата тази проба. Жената прекоси стаята и влезе в другата лаборатория. Тук също имаха доста работа, но все пак беше далеч по-спокойно от отделението.

— Щом поставихме на Рейчъл диагноза свръхдоза наркотични вещества, започнахме периодично изследване на кръвта и урината й, два пъти дневно. Това е от огромна полза за изследването ни… Мога да ви обещая, че количеството взета кръв изобщо няма да й се отрази…

— Мати прие ли това?

— Като й разяснихме целта на програмата, тя се съгласи — кимна доктор Марш.

— Тогава и аз нямам нищо против.

— Добре, да караме поред — Джени Марш се насочи към масичката с кафе машината. — Рейчъл постъпила в спешното отделение с типични симптоми на наркотично отравяне.

— Какви по-точно? — попита Кроукър. — Била ли е превъзбудена и объркана, имала ли е халюцинации?

Доктор Марш напълни две картонени чаши с кафе и кимна:

— Да, плюс припадъци със силно повръщане. Според дежурния лекар е била в шок… — Извърна се да го погледне и попита: — Сметана, захар?

— Предпочитам го чисто.

Тя му подаде чашата, а в своята сипа четири пакетчета захар.

— Дежурният лекар, доктор Найджъл, направил безуспешен опит да върне Рейчъл в съзнание, след което изпратил една от сестрите да попита майка й (именно тя я докарала), дали има представа какви могат да бъдат поетите наркотици… Страхувам се, че точно тогава госпожа Дюк превъртяла…